Криминален роман, в който възкръсва духът на Реймънд Чандлър - с виртуозния сюжет, изключително богатия език, убийствената ирония и пъстротата на сленга и жаргона.
Съпрузите Лайла и Рони Улсен са частни детективи, занимаващи се с лов на неверни съпрузи. Между пиянски запои и лични трагедии те изкарват хляба си, ровейки се из кирливите ризи на "порядъчните граждани". Но една съдбовна сутрин са разтърсени от вестта, че техният приятел Бернард Линдквист – журналист и писател, е намерен мъртъв в леденостудените води на пристанището в Хамбург. Лайла претърсва дома на Бернард и открива папка с надпис "Очите на Сталин", в която има един-единствен лист с ключови думи и колона с имена. Съпрузите не могат просто да стоят със скръстени ръце и да чакат официалното разследване да даде някога резултат. Още повече, че бащата на Бернард е намерен с разсечена глава. Преди смъртта си той е получил от сина си картичка с текст: "Очите на Сталин все още не виждат". Явно приятелят им е бил по следите на нещо голямо. А още по-явно е, че този път съпрузите си имат работа с други тип престъпници от тези, с които обикновено общуват. Защото за тези човешкият живот не струва нищо.
Лайла и Рони отпрашват за Хамбург, където ги очакват още един труп, недоверчиви ченгета, настръхнали охранители и професионалисти от тайните служби. А навсякъде, където тайнствените думи ОЧИТЕ НА СТАЛИН се появят, предизвикват насилие и мигновена смърт...
Ингвар Амбьорнсен е един от най-значимите и най-продавани норвежки писатели с общ тираж на книгите си над 1 млн. екз. само в родината си. Носител е на 11 литературни награди, а книгите му са преведени в много страни. Филмовата екранизация "Елинг" има номинация за "Оскар".
Ингвар Амбьорнсен е един от най-значимите и най-продавани норвежки писатели с общ тираж на книгите си над 1 млн. екземпляра само в родината си. Носител е на многобройни литературни награди, а книгите му са преведени в много страни.
Роден е на 20 май 1956 г. в Ларвик, Норвегия. Сега живее със съпругата си в Хамбург. Критиците го наричат говорител на аутсайдерите и социално неадекватните хора. Той е любим автор на много млади хора по света.
Героите му са хора, които са изпаднали от обществото или сами са направили този избор в знак на протест. В ранните си книги изследва цената, която поколението от 60-те плаща заради злоупотребата с алкохол и дрога. Героите от тези произведения се движат в среда, в която насилието и убийствата са ежедневие. Така Амбьорнсен навлиза успешно в криминалния жанр. Заради способността му да се солидаризира със средата, която описва, и заради изключително богатия му език, зареден с ирония и изпъстрен със сленг и жаргон, го сравняват с Реймънд Чандлър. В криминалните му романи представите за добро и зло се размиват, а авторът изпитва симпатия към хора, които писател морализатор би нарекъл негодници. А кой все пак е истинският негодник, не е ясно - внушава Амбьорнсен, за който нещата никога не са само черни или бели. Първият му криминален роман - "Убийството на последната лисица" излиза през 1983 г. Следват "Очите на Сталин", "Кръстът на вещиците"...
Прелом в творчеството му е "Бели негри", в който с изключителен хумор, премесен с немалко горчилка, е показана трагичната съдба на едно поколение, чиито надежди са били излъгани.
Връх не само в съвременната норвежка литература, но и в световната, е серията от четири романа с главен герой Елинг - "Изглед към рая", "Птичи танц", "Кръвни братя" и "Обичай ме утре". Книгите са сюжетно самостоятелни, обединяват ги общата гледна точка /на героя разказвач Елинг/, и общите герои /двамата приятели Елинг и Хел Бярне/. Душата на един човек с психически проблеми се оказва с удивителни измерения. Параноикът Елинг освобождава фантазията си с мощта на своята енергия. Поредицата, представляваща обезоръжаваща смесица от наивност, разум, лудост и невероятно чувство за хумор, има блестящ прием сред читателите по света. На места човек направо вие от смях заради уникалния хумор, който е в баланс на отчаянието, самотата и депресията, които тежат върху съвременния човек. Самият Елинг не е веселяк. Той е човек, който гледа изключително сериозно на живота. И макар че има проблем в контакта си с хората, той изпитва страстно желание да съпреживява с другите. Удивително е приятелството му с Хел Бярне - огромен, силен мъж, който мисли само за ядене и за жени. Той е много под интелектуалния потенциал на слаботелесния Елинг. Но двамата, взети заедно, показват човешкия индивид в неговата цялост. Ако погледнем към героите през призмата на прочутия руски литературен теоретик Михаил Бахтин, Елинг символизира горницата на човека /интелекта, полета на мисълта и въображението, чувствата/, Хел Бярне символизира долницата /храненето, отделянето, похотта/.
От 1986 г. досега Ингвар Амбьорнсен е получил многобройни литературни награди, отличили изключителния му талант - "Браге", "Вестфолд", "Рикмолс", "Капелен"... През 2004 г. писателят бе удостоен с международната награда "Бутпрайз" за това, че "чрез написаното си слово повдига най-наболелите въпроси на обществото по начин, който изпълва хората с разбиране, прокарва нови граници, счупва рамките на нещата, които се премълчават, и разкрива недъзите на съвременното общество".