Народ от исихасти
Автор: Деян Енев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Омофор |
| Брой страници | 68 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 82 грама |
| ISBN | 9789549700886 |
| Баркод | 9789549700886 |
| Категории | Есеистика. Публицистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Деян Енев е роден през 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Климент Охридски". Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар, пресовчик във военен завод, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист.
Издал е няколко сборника с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987 г.), "Конско евангелие" (1992 г.), "Ловец на хора" (1994 г.), "Клането на петела" (1997 г.), "Ези-тура" (2000 г.), "Господи помилуй" (2004 г.) и др.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Последната книга на един от най-добрите съвременни български разказвачи съдържа седем есеистични текста, посветени на ролята на православното християнство в ключови моменти от българската история. Есетата излагат позицията на автора по актуалния дебат за необходимостта от промени в българската православна църква и са своеобразен летопис на личните битки на Деян Енев със "словесните саботажи срещу "Пътят, Истината и Животът".
Въвеждащият текст "Твоят Великден" е характерен за есеистичния почерк на автора, който тръгва от ярката метафора, за да открои незримото и вечното на фона на скоротечното всекидневие, в което изгубваме себе си. ("Бог няма да се разсърди, ако не влезеш в Дома му. Ти сам ще се разсърдиш на себе си, когато разбереш какво си изпуснал.") Метафорите служат на есеиста и полемиста Енев да открои проблема, помагат за осмислянето му, сочат пътя за решението. Така малката жива църква "Света Петка Самарджийска" в подлеза до ЦУМ не само е пример за всекидневните чудеса, които се извършват пред очите ни, но и метафора на православното християнство, което според автора именно такова, каквото е - "ненатрапчиво, бавно, незабележимо, непроменимо" има огромна стойност за съвременността. Ето оста, около която гравитират всички есета в сборника.
"Народ от исихасти", ключовият текст в сборника, е хибрид между есе и новела, в който белетристичното придава плът на хипотезите за историята и ролята на исихазма: "мощна мистична струя, която захранва отново православието с чистотата и боговдъхновеността на първоапостолските времена и времената на древното монашество и изтърква от него коварната византийска позлата". Разказвачът тръгва от магията, която привлича младите хора към триъгълното площадче около "Попа", позеленелия паметник с гълъби по раменете и живи цветя върху постамента, за да изгради образа на последния български патриарх преди падането под робство и очертае трагичните висоти, до които се издига българският дух.
Друг текст разказва за институцията на таксидиотството, един от най-интересните феномени в нашата история, и разглежда делото на Паисий като брънка от непрестанния монашески подвиг през вековете на робството.
"Да се модернизира ли езикът на богослужението" е ерудирана и аргументирана реплика на автора в актуалния дебат.
Книгата е дълбоко диалогична, обърната към събеседника, настойчиво изискваща вниманието, разбирането и съпричастието му. Последното есе "Като олио и вода. Всекидневното християнство" е нещо като миниатюрен наръчник от съвети как да живеем в и със света, извлечени от живия християнски опит на автора. Ще си позволя един малко по-дълъг цитат:
"Но ето, като чуеш славеите, си помисли, че това е дар от Бога. Като минеш край църква, с колата или пеш, се прекръсти. А ако имаш време, влез вътре и запали свещички. Когато можеш, отиди на служба. Помъчи се да не пренасяш грижите от работата вкъщи и обратното. Знай едно - че ако го искаш и ако го търсиш, Бог ще ти изпраща хора, които да те наставляват по пътя на християнското израстване.
[ ..]
Когато паднеш, стани. Ако паднеш пак, пак стани."
Въвеждащият текст "Твоят Великден" е характерен за есеистичния почерк на автора, който тръгва от ярката метафора, за да открои незримото и вечното на фона на скоротечното всекидневие, в което изгубваме себе си. ("Бог няма да се разсърди, ако не влезеш в Дома му. Ти сам ще се разсърдиш на себе си, когато разбереш какво си изпуснал.") Метафорите служат на есеиста и полемиста Енев да открои проблема, помагат за осмислянето му, сочат пътя за решението. Така малката жива църква "Света Петка Самарджийска" в подлеза до ЦУМ не само е пример за всекидневните чудеса, които се извършват пред очите ни, но и метафора на православното християнство, което според автора именно такова, каквото е - "ненатрапчиво, бавно, незабележимо, непроменимо" има огромна стойност за съвременността. Ето оста, около която гравитират всички есета в сборника.
"Народ от исихасти", ключовият текст в сборника, е хибрид между есе и новела, в който белетристичното придава плът на хипотезите за историята и ролята на исихазма: "мощна мистична струя, която захранва отново православието с чистотата и боговдъхновеността на първоапостолските времена и времената на древното монашество и изтърква от него коварната византийска позлата". Разказвачът тръгва от магията, която привлича младите хора към триъгълното площадче около "Попа", позеленелия паметник с гълъби по раменете и живи цветя върху постамента, за да изгради образа на последния български патриарх преди падането под робство и очертае трагичните висоти, до които се издига българският дух.
Друг текст разказва за институцията на таксидиотството, един от най-интересните феномени в нашата история, и разглежда делото на Паисий като брънка от непрестанния монашески подвиг през вековете на робството.
"Да се модернизира ли езикът на богослужението" е ерудирана и аргументирана реплика на автора в актуалния дебат.
Книгата е дълбоко диалогична, обърната към събеседника, настойчиво изискваща вниманието, разбирането и съпричастието му. Последното есе "Като олио и вода. Всекидневното християнство" е нещо като миниатюрен наръчник от съвети как да живеем в и със света, извлечени от живия християнски опит на автора. Ще си позволя един малко по-дълъг цитат:
"Но ето, като чуеш славеите, си помисли, че това е дар от Бога. Като минеш край църква, с колата или пеш, се прекръсти. А ако имаш време, влез вътре и запали свещички. Когато можеш, отиди на служба. Помъчи се да не пренасяш грижите от работата вкъщи и обратното. Знай едно - че ако го искаш и ако го търсиш, Бог ще ти изпраща хора, които да те наставляват по пътя на християнското израстване.
[ ..]
Когато паднеш, стани. Ако паднеш пак, пак стани."
Димитрина Ковалакова, Хеликон – Пловдив, Център
Деян Енев е роден през 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар, пресовчик във военен завод, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист. В момента е в културния отдел на в. "Сега". Издал е шест сборника с разкази: Четиво за нощен Влак (1987), Конско евангелие (1992), Ловец на хора (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997, Клането на петела (1997), Ези-тура (2000)- Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП, Господи, помилуй (2004)- Голямата награда за нова българска проза "Хеликон".
