Страхотна книга горещо препоръчвам
Издател | Егмонт |
Преводач | Емилия Л.Масларова |
Брой страници | 384 |
Година на издаване | 2018 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 500 грама |
Размери | 14x21 |
ISBN | 9789542705017 |
Баркод | 9789542705017 |
Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Това не е притча за суфизма и исляма.
Това е книга за свободата да търсиш своя Бог.
Това не е разказ за средновековния поет Руми и дервиша Шамс.
Това е книга за мъката да откриеш път към себе си.
Това не е съвременната история за романтичната връзка между американка и шотландец.
Това е книга за радостта да намериш път към другия.
Това не е любовен роман.
Това е книга за любовта.
Елиф Шафак пише ЛЮБОВ в продължение на 15 години и половина. Увлечена по суфизма още като студентка, авторката е вдъхновена от историята на странстващия дервиш Шамс от Тебриз и средновековния духовник, мистик и поет Руми. Във времена на фанатизъм и класови предразсъдъци те отстояват духовността, която носят в сърцата си, и отварят дома си за хора от всички прослойки на обществото. Твърдо вярват в учението за любовта като основна градивна частица на живота, любовта, която свързва хората през векове, култури и географски ширини.
Преди да се превърне в световноизвестен поет, духовният учител Джелаладин Руми търси себе си сред необяснима самота. Въпреки хилядите си почитатели и ученици Руми чувства, че нещо липсва в живота му. Странстващият дервиш Шамс идва в отговор на молитвите му. Тяхното приятелство променя живота на Руми завинаги.
Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата й задача е да прочете и оцени "Сладко богохулство" – роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от "правилата" на суфизма, които защитават равенството на всички хора и религии и искрицата любов, която всеки носи в себе си, Ела осъзнава, че историята на Руми е огледало на нейния живот и че Захара – както Шамс, идва, за да я освободи.
ЛЮБОВ обединява в едно Изтока и Запада, минало и настояще, за да даде на читателя завладяващ, драматичен и жив разказ за любовта. Това е книга, която ни оставя без дъх, но най-вече отговоря на големия въпрос: "Как любовта може да промени живота ни?".
Йоана Георгиева, книжар, Хеликон София - Славейков: „Живот без любов, не е живот“ Това е основната идея, подчертана в книгата на Елиф Шафак. Любовта в нейните различни проявления - към любимия човек, към децата ни, към приятелите ни, към Бог. Любовта като сила, като магия, като енергия, като смисъла на човешкия живот. Именно любовта е брънката, която свързва минало с настояще, тя е общото в историите на Ела и Азис в настоящето и Шамс и Руми от миналото. Любов в нейната най-чиста форма, без плътски описания или намеци. Авторката описва само красотата на любовта между влюбени, между хора с еднакви вярвания, между човек и Бог. Затова спокойно можем да наречем книгата красива приказка за любовта, докосваща сърцата ни. Много ясно е посланието, отправено към нас: да отворим сърцето си за любовта, да я носим в себе си и да я раздаваме без колебание, защото всички имаме нужда от нея. С нейна помощ можем да променим света към по-добро, защото, който обича, вече е отворил сърцето си за хората и Бог. „Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно“.
Ключови думи: Любов, Топ 100 за 2015 година, Доказано добри книги, ТОП 50 Художествена литература 2016, Хеликон топ 200 2016, Топ 100 за 2016 година, Красиви любовни истории, Топ 50 за последните 10 години, Най-четени автори за 2017, Топ 50 художествена литература 2017, Топ 200 2017, Книги, които ни променят, Литературните звезди на новото хилядолетие, Под коя литературна звезда сме родени, Модерно е да се чете това, Думи, написани от жена, Прочетох и искам да подаря, Книги, които ще те променят, ТОП 50 художествена литература 2018, Когато се раждаха шедьоврите, Когато пишат дамите, Летни хитове, Цветовете на есента, ТОП 50 художествена литература 2019, ТОП 110 на десетилетието, ТОП 110 за 10 години, Бели и червени, Топ 100 02.03.-10.03.2020, Време за хубави книги, ТОП 100 март 2010 - март 2020, ТОП 50 художествена 1.01.-30.06.2020, Вдъхновение за всеки ден, ТОП 101 Художествена литература 2011-2020, ТОП 201 на десетилетието, ТОП 201 за 2020 година, ТОП 121 Художествена литература 2020, Горещи хитове за студени дни, ТОП 50 художествена 1.01.-30.06.2021, ТОП 101 Художествена литература 2021, ТОП 201 за 2021 година, Това лято ще прочета, ТОП 101 художествена 1.01.-30.06.2022, ТОП 201 1.01.-30.06.2022, Преди и сега, Тази есен ще прочета, Елиф Шафак, В компанията на хубава книга, ТОП 101 Художествена литература 2022, ТОП 201 2022, ТОП 101 художествена 1.01.-30.06.2023, ТОП 201 1.01.-30.06.2023, Книги за дълъг уикенд, ТОП 101 Художествена литература 2023, ТОП 201 2023, Добра година - добри книги, Обичаме да четем, Книги с имена на песни, Спортистите четат, Модни цветове Есен-Зима 2024-2025
Страхотна книга горещо препоръчвам
Прекрасна книга за Любовта и пътя към нея. Препоръчвам горещо!
Тази книга е добре да се прочете, повече от веднъж за да бъде осмислена.
Една от най-прекрасните книги, които някой може да прочете.
До Вили: Вили, не знам на колко си години, но аз недоумявам как човек над 30 може да се прехласва на такъв тип "пряка" философия. Да, за човек на около 20 - добре, още няма житейски опит. Авторът трябва да разкрива историята така, че да кара читателя сам да се замисля кое е правилно, кое е грешно, да му дава различни перспективи. Аз в тази книга не откривам такова нещо - това е един автор, който ти казва как трябва да живееш, аз не искам да ми казват как да живея, искам сама да направя избора си на базата на обективни фактори. Отегчена сте от мъжа си - намерете си нов, изоствете децата си, ако се наложи; любовта това, любовта онова, ами тя си е различна за всеки и всеки има различно възприятие, та дори и приориети, ако трябва...не ми харесват доста от аспектите на тази книга. Виж, толерантността е доста добре застъпена тема, това действително ми допадна.
Прочетох коментарите и се смутих дълбоко, защото не разбирам как книга, която докосва дълбоко душата, може да бъде коментирана с такова цинично хладнокръвие. Аз съм православна християнка, но мисля, че усещането, което суфистите имат за Бог, пречупено през погледа на Елиф Шафак, е идентично с моята вяра и може би точно за това книгата ме впечатли и ме накара да я прочета още веднъж с повече внимание.
И аз не разбрах кое е възвишеното и любящото в това да изоставиш децата си, в името на неизживяната младост?Не постъпва ли малко егоистично Ела, като жертва децата в името на своите, собствени, неосъществени копнежи?
Шафак разказва две паралелни истории, от които тази за Шанс и Руми е наистина невероятна, но тази за Ела е необмислена.
"Това е книга за свободата да търсиш своя Бог."
Ма той е умрял, ма! Бог отдавна умря - личен, надличен и т.н. Фридрих Ницше го уби, туркинята личен Бог тръгнала да търси?! :))))
Що е Любов ? Мюсюлмански Приказки ? Щом жената е Прелюбодействала Смърт чрез камъни?! А Мъжът, Който е Прелюбодействал къде е ! Зарибявка с Приказки от "Шипковиия храст""...
Коментарът е изтрит от администратор.
Оприличавам книгите си на сгради с много врати и стаи. Всеки един читател влиза в сградата през различна врата и прекарва времето си в различна стая, гледайки различен предмет. Когато двама души започнат да четат една и съща книга, те понякога влизат през различни врати в една и съща сграда и излизат, без дори да се срещнат. Милиони хора могат да четат едно и също произведение, но прочитът на всеки един от тях е уникален.“
– Елиф Шафак
поредният християнин, който след много драма, станал мюсюлманин! всеки чете това, което може да понесе...
Книгата започва интригуващо, но финалът определено не ми хареса.
къде е любовта в тази книга ? в това да изоставиш децата си ли ? в кое е положителна ? добър ли е примерът,който дава Ела , та тя не прави никакво усилие, за да спаси семейството си, изоставя всички ей така. Кой и е виновен , че тя е била скучна домакиня 20 години, та да наказва така децата си . Това не е добър пример за семействата,имате проблеми .. ами намерете си любовник и така ще сте щастливи
Историята ми хареса, но не ми хареса края - любовта, водещето в цялата книга се изгуби. Героинята изживя своята изпепеляваща любов, от която имаше нужда, но отказа да се завърне при децата си, като тази любов е най-важната и силната съществуваща. Като цяло смятам, че е по-добре да разказваш история без да размахваш пръст и демонстрираш философия в прав текст. Интелигентният читател сам може да я извлече.
Само суперлативи. Каквото и да се каже точно за този роман на Шафак, ще е недостатъчно. Жалкото е, че и дилетанти започнаха да си правят реклама, демонстрирайки, че го четат ...
Радвам се , че прочетох книгата , От доста време се канех . Харесва ми не само съдържанието , но и начинът , по който е написана . Това редуване и как всяка част е отговор и допълнение на предната . Тази книга има в себе си много от нещата , които съм си мислела за мен самата и съм започнала да преоткривам през последните години . Други части от нея ще спомогнат промяната ми към по-добро надявам се . Душата ми остана удовлетворена от книгата и това е най-важното . А любовта..любовта е всичко .
Една перфектна съпруга и грижовна майка на определен етап от живота си стига до кръстопът: дали да продължи постарому и да си затваря очите пред съпруга, който откровено я мами или да търси любовта незнайно къде и как? Вероятно всяка втора жена е попадала в подобна ситуация...
В едно друго време един дервиш и поетът Руми остават неразбрани, защото се измъчват от собственото си несъвършенство и непълнота, те също търсят любовта, но по-скоро извън този свят.
”Това, което може да бъде изказано не е суфизъм.” Или както е казал Джалал ад-дин Руми: „Когато нещата опират до самата Любов, каквото и да съм казал, описвайки и обяснявайки Любовта се срамувам от него.”
Ако се опитам да направя паралел между суфизма и Православието, ще се позова на думите на ап.Павел в Първо послание до Коринтяни [13:4]: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина;” Докато ап.Павел твърдо застава зад думите си, то Руми сякаш е безсилен да изрази всичко, което мисли и чувства за любовта. Да, тя е необятна, неуловима, непредсказуема, но дали философията, поезията или религията се справят по-добре в опита си да я обяснят на нас простосмъртните...
Тези, които не чустват тази любов,
увличаща ги като река,
тези които не пият зората
като чаша изворна вода
или не приемата залеза за вечеря,
тези,които не искат
да се променят,
нека спят.
Тази любов
е отвъд учението на теологията -
тази стара хитрина и лицемерие.
Ако искаш ума си
по този начин да оформиш,
продължавай да спиш.
Аз се отказах от мозъка си,
разкъсах дрехата си на парчета
и захвърлих я надалеч.
Ако не си напълно гол, обвий се
с красивата си роба от думи
и спи.
разбирам раздразнението на някои читатели. то е породено от това, че сами се ограничават да отворят сетивата си за по-фини неща, които са достъпни за всеки, чието сърце е отворено за тях :) а раздразнението е към самия себе си
за да бъде усетена тази книга е нужно да бъде прочетена със сърце. а до недоразбралите, нетърпящи поучение коментатори-мъдреци: просто бъдете тихи.
Това е поезия, това е изкуство, това е кислрород за жадния и вода за страдалеца в пустинята!
Всяка книга би трябвало да има конкретна възрастова и социална група към която е насочена. Ако на вас не ви харесва, защото била поучителна, може някой 20-годишен млад и още неориентиран човек да има нужда от тези поуки. Другият вариант е вие да се мислите за много умни и за това да се обиждате, че някой ви поучава...
Страхотна книга! С удоволствие бих прочела и друга книга на Елиф.
рекламата е голяма но като съдържание нещо не ме грабна....четях я на части ..някой неща са твърде поучаващи и на моменти я затварях с леко...раздразнение ...
Книката може да е изпълнена с клишета, както казват някои тук, но има моменти в живота, когато човек има нужда да чуе или прочете тези клишета, за да се изпълни отново с вяра и да се мотивира. Защото много често не виждаме точно това, което ни е пред очите.
Безмълвна съм! Много съдържателно и поучително четиво!
Книгата ми хареса, определено историята беше доста интересна- всъщност двете истории.
Чел съм само "Алхимикът" на Куелю, но не намирам много общо между неговия стил и този на Шафак. Може би ще прочета още нещо на двамата автори, за да се дооформя мнението си за тях, въпреки че се бях зарекъл повече да не посягам към първия.
Книгата ви дразни, че е поучителна. Мен лично ми хареса историята, а тези четиридесет правила бяха помежду другото. На някои може да са му интересни, на други не толкова. Аз лично не съм се задълбочавал толкова в тях.
Напълно споделям мнението на ЛОРА. Клишета, напълно "сдъвкана" информация, не те предразполага към самостоятелни разсъждения, нито към използване на фантазия... Има много по- стойностни книги. прочетете например "Мравки и богове" на невероятния Стефан Цанев. Да не говорим за шедьоврите, устояли на времето и промените на нравите.
Книгата е чудесна, няма нужда от съмнителна реклама!
Ако искате да промотирате книгите на Елиф Шафак в блогосферата, знаете към кого да се обърнете. Условията ни са достъпни, ефектът от това да имате ревю при нас ще се отрази положително на продажбите ви.
И аз не харесвам поученията и голяма част от написаното е клише, предпочитам Орхан Памук и Искендер Пала "Смърт във Вавилон, любов в Истанбул" - много по-интересна е. Шафак е като Коельо и Хорхе Букай пишат на килограм с много клишета и книгите им звучат доста еднакво.
За всички, които я превъзнасят с най-добри чувства мога да кажа, че има много по-докосващи книги....тези, които времето е запазило и и днес се четат на един дъх... има книги, които са вечни ... а Шафак е просто масовия бестселър, който след 50 години никой няма да помни
Подкрепям мнението на Боряна Н. и не смятам че е написала празни приказки. Случвало се е да чета книги, които са харесани от много хора, а на мен да не ми харесат. Всичко е индивидуално. Въпреки, че от друга страна ако не се шумеше толкова много за тази книга, нямаше как да я открия и прочета. Така че и това си има своите ползи. А относно книгата-уникална е!
Красиво написана книга за любовта. Както казва Шамс - реката има различни дълбочини. Така е и тази книга. Но най-дълбокото е там когато не само четеш, а думите стават същности в теб, а после и дела. Желая на всички повече получена, споделена и отдадена любов.
Споделям тяхното мнение - на Кирил и С Моъм. Не обичам специално поучителни книги за нарочни, особени, подготвени предварително хора.Не обичам стихове, но тези, които Кирил е публикувал са великолепни - не е необходимо предварително да си "подготвен", за да ти влязат под кожата.
В Любов Елиф Шафак копира някои прийоми на Памук, но предубедено, от името на някой, който нито е истински турчин, нито е истински европеец. Елиф Шафак пише сякаш от името на "международната общност" - твърде правилно, точно както трябва. Не я отричам, много по-добра е от 90% от нашите съвременни български автори, но има много по-добри турски автори/ки.
Все по-малко е времето в което гледам телевизия, защото е кошмарно, но за такава книга като ЛЮБОВ.........времето е просто изпълнено с любов и мъдрост. Чудесна е!!!!!
Боряна Н, доста празни приказки си изписала.. А щеше да си много по-полезна на четящото общество, ако беше дала въпросните си аргументи за книгата..Дали някой е душевно богат, е въпрос на негово собствено усещане и тази конкретна книга е последният мерител просто...
Прегледах някои от читателските мнения и понеже аз съм от тези, които много харесват книгата и мога да се аргументирам дълго време защо мисля така, счетох, че трябва да изкажа своето мнение. Първо аз никога не се водя по чуждото мнение, когато решавам какво да чета - разчитам само на собственото си усещане за книгата. Второ бих искала да кажа, че според мен тези, които нямат богатство в себе си, които нямат дълбок вътрешен живот, те няма как да оценят подобна книга. Хора, които са ангажирани само със собствената си особа, няма как да намерят място пък било то и за любов. Трето с моите уважения към тези, които искат сайт, изразяващ аргументирани мнения, струва ми се,че те могат да си коментират до втръсване или пълно изтощение, но не могат да ме убедят, че някоя книга си струва или не си струва. Така че четете драги купувачи, спорете или се аргументирайте, но първо запълнете празнината в себе си. Аз харесвам книгата, харесвам какво е вложено в нея, харесвам какво съм съпреживяла. докато съм я чела и толкова. Не съм се интересувала кой и дали и защо я харесва - това си е ваш проблем. На тези, които вече са се насладили на книгата, пожелавам да продължават да преоткриват от вътрешното богатство, което носят в себе си и добре да се грижат за него....
Книгата е невероятна!
Обожавам Елиф Шафак.
Това е романът,който няма да забравя до края на живота си.
Горещо я препоръчвам на тези,които още не са я прочели.
Историята ме грабна от първата страница, прочетох книгата за няколко дни. Героите са просто хора, на различни стъпала от пътя, но все пак хора със слабите и силните страни, които ни правят това което сме. В зависимост от това на кое стъпало сте вие самите или ще ви хареса или ще ви се стори скучна и дори глупава.
1.Книгата ми се видя доста поучителна - което не ми харесва
2.На места се отегчавах, но се заинатих и реших да я прочета до край
3.Нещо не можах да я разбера тая толкова силна връзка между Шамс и Руми или по-точно на Руми към Шамс
4.Уточнение - прочетох я защото ми я подариха с най-добри чувства иначе не бих купил..
Не съм Администраторът. Но много ми се иска да се обърна към всички. Чета мненията за тази и други книги. За някои са по няколко, за други са по няколкостотин. Но не помагат на Търсещия да прецени бива ли я книгата или не. Или е мого охулена, или обратното. В почти всички случаи обаче без никакви аргументи. Ако преобладават критичните мнения, почитателита ги обявяват за зложелателни. Ако преобладават хвалебствените, съм прочитал, че авторът и роднините му здраво го разхвалват, за да му вдигнат продажбите. Но нито едните, нито другите представят конкретни аргументи.
И това ме кара да се обърна към всички ви (не само коментиращите този роман, а и други) не ви ли се иска да има един сайт или вестник с реална и обоснована критика, а не платена – за литература, кино, театър и др.? Да отсява зърното от плявата и да служи за ориентир на интересуващите се? Защото отдавна „такова животно няма”! ТОВА Е ВЪПРОСЪТ! Можем да започнем сами, като пишем по-аргументирани оценки. Или пък не можем, защото не всеки читател е анализатор. Той или харесва, или не харесва и толкоз. Но май на всички ни трябва някакво такова МЯСТО.
Та така... какво мислите?
Невероятна книга.Прочетох я на един дъх и ме остави без думи,но с хиляди размисли върху живота,който водим-материален и изпълнен със завист и алчност.Книгата наистина не е за всеки.Тя е за духовно извисени хора,които могат да четат между редовете и да мислят със сърцето си.
Страхотна книга , за да разбереш посланието трябва да си духовно извисена личност.
Безспорно, най-добрата и най-въздействащата книга на Елиф Шафак. Личи си, че е писана в продължение на години - всеки ред е обмислен, всяка дума е специална. Жалко, че другите й книги дори не се доближават до това, което е постигнала в "Любов".
И за мене е първата, но няма да е последната! Открих любимата си писателка!
Това е първата книга, която чета от Елиф Шафак. Определено ми хареса. Интересна и лесно се чете.
Много ми хареса!
Незнам какво да кажа! Да, предубежденията ми към книгата бяха основателни - тя много повече философска, от колкото художествена. И не, не ме накара да съприживявам, не ме грабна, не ме омагьоса (като "Копелете на Истанбул"). Но ако тярбва да съм честна, тази книга не ме остави на мира, нямах търпение да я прочета и дори, когато я прочетох още мисля за нея. Тази книга трябва да се прочета и трябва да се разбере!
Подариха ми "Любов" с обич. Въпреки, че съм човек, който е непредубеден, сбърках. Реших, че тази книга не е за мен, но заради обичта започнах да я чета. И не можах да я оставя. Очарователен изказ и превод. Невероятно красива книга, пробуждаща красиви чувства, и изпълнена с любов.
Това е най-хубавата и книга.Другите дори не могат да се прочетат.Но тази е вълнуваща и разтърсваща.
Има книги на Живота и книги на Смъртта.
Тази е от книгите за Живота.
Уникално добра!
За тази книга и най-хубавите думи бледнеят.
Суперлативи към авторката и издателството!
Изчела съм доста подобна литература /не точно касаеща суфизма/. Това е част от общия пъзел и много се радвам, че имам и подобен поглед над нещата. Разширяването на мирогледа, съвместно с вплетената драматична история ми беше интересно. А и - всеки сам, за себе си си прави изводи за всеки прочетен ред. На когото този стил не харесва си е лично негова работа. Нека предложи на останалите своята пълнота . Какво предлагате да се чете и е смислено според Вас? /Питам всички хейтъри, не само Кирил. / Прекрасен ден!!!
Книгата ми хареса. Прочетох я доста бързо, дори на края се разплаках :-) Радвам се, че я купих!
Кирил, "благодаря" ти за определението, което ми даваш.То показва колко си възпитан и интелигентен.Както се казва-в хората търси доброто, лошото ТЕ САМИ го показват.Отговорих си на въпроса и сама/не се притеснявай, не ме мисли/, нямаше нужда да уточняваш.Просто споделих възмущението си от факта, че има такива като теб, които не оценяват добрите книги.И вместо да си губиш времето да плюеш труда на автори, които са вложили труда си и душите си, или такива като-които са оценили, ти препоръчвам да коментираш книги, които харесваш.Благодаря :)
Такааа... парите може и да сте си ги дали, но загубеното време си е ВАШ избор!!! Никой не ви е карал да се "мъчите" с тази книга и да я четете до край!!
Елица, какво има да се чудиш? Просто книгата за нас, нехаресващите, е слаба и не си струва и времето и парите.
Бива ли да си такава куха лейка, че да не можеш да си отговориш на въпроса сама?
Прочетох книгата и ми хареса. Историята на Руми и Шамс е много завладяваща, има много истини и ако човек може да чете между редовете, ще почувства много истини, криещи се дълбоко в сърцето му.
Паралелната история с Азис и Ела въобще не ми хареса, според мен тя разваля книгата...
Впечатлена съм от тази книга, въпреки, че не ми хареса.
Обаче ме накара да се размисля за живота си, за връзката си, за съдбата си...
Защо животът ни е такъв? Защо щастието е толкова мимолетно?
Не мога да си обясня наистина как може някой да определи книгата като скучна и монотонна или че е четена с мъка.Потресена съм от подобни мнения.Наистина, всеки има правото да разсъждава както иска, и все пак.Ако поне малко е мислено, докато се чете тази книга и ако поне малко има сърце в човека, няма как да се остане равнодушен-пред посланието, пред прекрасния начин, по който е поднесено и пред усещането, което оставя след себе си тази книга-на хармония и удовлетворение.Това е , което исках да споделя.
Книгата е много добра, но определено не е за всеки. Тя предполага известни познания за суфизма, а който ги има със сигурност е на определено ниво от духовното си развитие, което кореспондира успешно с книгата. Така че това е книга за всеки, който е излязъл на правилния път и е поел по него. За всички останали, книгата би била не само скучна, но и неразбираема.
Това е Книгата! Смаяна съм, че някой може да пише с такава жар!
Всичко от Елиф Шафак трябва да се прочете.
И да се препрочита.
Не ми хареса книгата. Някак семпла, скучна и монотонна е.
Наистина страхотна! Поглъщах с трепет всяка дума, всеки ред, всяко изречение... Уникална книга, откровение свише, разтърсваща творба! Всеки българин, който има претенции да се интересува от литература, история, психология и културология, трябва да я прочете. Дори и да не се съгласите с авторовите тези, непременно ще усетите как се замисляте над тях, как не спират да ви глождят размисли за прочетеното.
Книгата не е нищо особено. Чудя се как изобщо са я издали в този вид. Постпродукцията никаква я няма, типичен самиздат. После защо си я харесвал само авторът и двама-трима заблудени книжни плъха...
Абсолютно споделям мнението на Вис. Очаквах много повече. Доста ми доскуча особено след първата половина. Не разбирам защо я превъзнасят толкова, та чак е една от най-купуваните книги в България за 2012-та година. Аз бях меко казано разочарована.
Книгата не е за всеки. Възприема се различно в зависимост от човека. Може да се гледа от различни гледни точки. Но да видиш света през очите на човек който знае кога и как ще умре не е лесно, защото трябва първо да го изпиташ. Книгата е много добра и на мен лично много ми хареса :)
Точната дума на английски е overhyped. Ако съдържанието на книгата се равняваше на маркетинга й, щеше да е прекрасно, но уви.
Горещо ми препоръчаха този роман, но, честно казано, по-скучна книга отдавна не бях чел. Като изключим чуждите цитати и идеи, които авторката е вплела, книгата не блести с абсолютно нищо. Прочетох я единствено от инат.
Погледнато от друга страна обаче, книгата може и да е скучна, но за сметка на това пък е доста дебела, та мъчението беше още по-голямо.
Много добра!
Книгата е за читатели с определен тип мислене. На всички, които са извън него няма да им хареса. За мен книгата си струва - основното от тази мистична част на исляма - суфизма си е там. Определено ми хареса.
Книгата породи у мен смесени чувства и определено не възторг. Чела съм много по-добре написани, стилни и силни като послания книги, а и суфизмът не е "моят" тип виждане за нещата. Но за някой, който е чел малко или чете отскоро, може да бъде отправна точка за нов поглед, прочит или осмисляне на уж фундаментални "истини" как "трябва да са нещата". Знае ли човек?
Книга за живота и смисъла на битието
"Чест" и "Копелето на Истанбул" ми харесаха повече от "Любов". Цитатите и суфистичните алабали ми идват малко множко, иначе като замисъл и послание е ОК.
Страхотна книга, препоръчвам Ви я!!!!
"Сиромаси турци, колко ги късаше тях простотията!"
Захари Стоянов
Няма какво да се добави
Страхотна книга, с много информация и поводи за размисъл....Завиждам на тези, които сега започват да я четат! Това е моята" книга на лятото!
Най-хубавата книга, която съм чела! Изумителна книга! Хора четете я...
Мнението ми напълно съвпада с №39 - много прехвалена,скучна и отегчителна. Съжалявам ,че я прочетох цялата
Скоро прочетох ЧЕСТ, след вашите мнения, мисля да си купя и ЛЮБОВ
Кич, нямащ нищо общо със суфизма и Руми!
Сюжетът не е нещо изненадващо. Нито старите истини, поднесени в книгата. Нищо от това не е ново. Стиховете на Омар Хаям и Саади ги предват далеч по-поетично. Прочетете ги. Но ми беше приятно да се потопя в тази книга - без претенции, без бързане и с наслада.
Прекрасна книга, препоръчвам я.
Напълно съм съгласен с коментар №39. Книгата е хубава,но не блести с нищо особено. Стилът е слаб.Повествованието на моменти отегчително. Позитивите са погледът върху суфизма и Руми,макар че не може май да се претендира за историческа достоверност. За мен това са един вид Wikipedia-автори. Правят проучване върху дадена интересна тема и скалъпват кофти роман отгоре. Типичен пример е Дан Браун и неговите "шифри". 2,5/5 от мен.
Като много знаете защо четете коментарите за книгата...и чалга?!?
Непременно ще я купя и прочета ! Прочетох всички мнения и нямам никакви кол***ния,че книгата е великолепна!
Кирчо, масата е била, е и ще бъде консуматор на боклуци. Интелигентните индивиди са били, са и ще бъдат малцинство. Тривиална житейска аксиома. Ако не си го разбрал досега...Или се опитваш кат' Дон Кихот да бориш ветрените мелници ( да просвещаваш тълпата) ?
Още ли я четете тая разпоретина? Стига с тази чалга-литература, прочетете нещо смислено
Прекрасна книга,поднесена с много стил през погледа на различни герои.Чете се на един дъх исе отнася за същността на душата,за доброто и злото в нея,мъжкото и женското начало във всяка душа.Единството на вселената и значението на всяка брънка в нея.Уникална книга,за хора които четат "смисъла" в думите.
Доста рекламирана книга..защо ли..а най ми е странно, че толкова много хора я харесват и оценяват!! За мен е по-скоро клише, ясна и неизненадваща още от началото, а на моменти( и то доста) безумно скучна.. Не може да се говори за интересен стил на писане или пък увлекателно разказване. Всъщност единственото й достойнство е, че дава някаква представа за суфизма. И все пак, ако трябва да я охарактеризирам с една дума, то тя ще е отегчителна.
Страхотна книга!
Много хубава книга!
Много хубава книга!
Доста прехвалена ,бих казала.
книгата на Шафак е една невероятна книга, докосна ме много силно.
Неворятна книга!
Благодаря на издателство "Егмонт България", както и на преводача Емилия Масларова!
Книгата е страхотна, ако се чете с разбиране. Определено дава повод за размисъл. Много добър превод, браво на г-жа
Масларова!
Всеки един нов хоризонт, открива път към един нов Аз. Елиф Шафак хвърля мост между 13 - 21 век и ни отвежда до едно прекрасно и изпълнено място с любов, радост и най - важното - да търсим онова, което искаме не на улицата или у хората, ами у самия себе си.
Книга, която ни кара да се замислим над начина ни на живот.
Завистта, алчността, лакомията за материалните дреболии които трупаме по шкафовете и гардеробите ни, са заблуда за щастие. Можем да си направим живота толкова по-лесен, спокоен и щастлив, само с малко повече доброта и ЛЮБОВ!
страхотна книга
Прочетете тази книга! Прекрасна е! Не съм вярвала, че може да е толкова завладяваща и интересна. Горещо я препоръчвам на всеки, който търси своя път към духовното.
Смешно ми е за хората, определящи книгата като елементарна, тегава, банална... За мен е достатъчно сериозна, ако човек има над какво да се замисли, а и има желание за това. Толкова е далече от елементарността, че е трудно да се опише. Просто трябва да се прочете.
честно казано съм доста разочарована от тази книга, очаквах повече. и се чудя как може написването да е отнело 15 години. това, което прочетох не ми се стори толкова сложно, че да си го мислил толкова време.
определено не беше моята книга това.
Защо да се чете Руми, след като Омар Хаям е класи над него?
Вижте 67 и няма какво да говорим за Руми
1
На философите не станах мил,
но види бог дали съм съгрешил.
Да, нищо съм и нищо днес не ми е ясно,
дори не знам защо съм се родил!
2
О, колко мъдреци поглеждаха с печал
към тоз и онзи свят; и що? — Без жал
отнесе ги смъртта; безсмислени пророци -
днес тяхната уста е пълна с кал.
3
Ще дойде краят, но кога — кой знае?
Да пием вино — истината май в това е.
He си лоза, глупако: от пръстта —
едва ли някой ще те откопае!
.......
67
И отляво, и отдясно ми шептят: не пий, Хайям!
Сокът лозов е отрова, виното е враг голям.
Виното е враг... Тогава на лозата пий кръвта,
вража кръв да пием учи тъй самият наш Ислям.
68
Влизам в тъмната джамия. Полунощ, е. Нито звук.
He от жажда, не от чудо, не с молба пристигнах тук...
Някога килим от нея като богомолец свих,
ала извехтя килима — и ми трябва вече друг.
69
И предразсъдъци. И догми. А нашият живот е прост:
защо ли искат да поставят земята върху мъртва ос!
Творци на вкаменени норми... Ти пий до дъно, a нa тях,
там, за безплодните им мисли, дай сухия и кисел грозд.
.........
130
Молитва ли? Избрах си друга страст,
потънал съм в безпътната й власт.
И като глинен съд протегнал шия,
сам шията на каната прегръщам аз.
и т.н.
На мен книгата страшно ми хареса
Много шум за нищо. Горещо ми я препоръчаха и в крайна сметка си изгубих времето с нея. Тегава история и не съм впечатлена с нищо
Приключих да чета книгата в събота късно вечерта. Откакто я започнах просто не можех да се откъсна от нея. Четях във всеки един възможен момент. Разкошна книга. Голямо БРАВО на преводачката !!
Чета книгата в момента.Много ми харесва."Любов"ми попадна случайно,но в момента това е четивото,което ми трябва.Хората,които обичат да четат задължително трябва да прочетат тази книга.
Книгата заслужава да бъде прочетена. Има нещо необяснимо грабващо и въздействащо в нея... :)
И определено, мисля, е далеч от клишето...
Книгата заслужава да бъде прочетена. Има нещо необяснимо грабващо и въздействащо в нея... :) И определено, мисля, е далеч от клишето...
Книгата заслужава да бъде прочетена.. Има нещо необяснимо грабващо и въздействащо в нея ... :) И определено, мисля, е далеч от клишето...
На който книгата е хареса - нека да си потърси книги на Руми....
На който книгата НЕ е харесала защото му се струва клиширана - нека и той да почете произведения на Руми.
Прекрасна книга, която прочетох за една нощ.
Страхотна книга! Благодаря на авторката!
Книга за хора, които умеят да мислят със сърцето си. Вдъхновяваща :) Изпълнена и изпълваща с красота и мъдрост.
П.с. предвид името на последния коментирал, не се учудвам, че не е предизвиквала замисляне, тъй като в нея става въпос именно за философия, която излиза от рамките на обикновеното "аз"
А корицата прилича на Коран , самоче червен
Просто книга. Другото е реклама. Вярно - дава информация за суфизма. не ме накара да се замисля, не ме остави пред дилеми. Чете се - толкова бих казала :(((
Доста рекламирана книга..защо ли..а най ми е странно, че толкова много хора я харесват и оценяват!! За мен е по-скоро клише, ясна и неизненадваща още от началото, а на моменти( и то доста) безумно скучна.. Не може да се говори за интересен стил на писане или пък увлекателно разказване. Всъщност единственото й достойнство е, че дава някаква представа за суфизма. И все пак, ако трябва да я охарактеризирам с една дума, то тя ще е отегчителна.
Великолепна книга. Много красива и мъдра.
Не съм очаквала такава книга на пазара, предвид предпочитанието на издателите към разделите "самоусъвършенстване", "краят на света" и други подобни. Увлекателна, лесно читаема, същевременно толкова мъдра, 'бременна" с още много идеи между редовете.
Браво!
Книгата я купих много случайно...Признавам, червеният цвят ме привлече... После обаче се оказа, че е изключителна.Всъщност още от първата страница с историята за камъка и реката... Наложи ми се да я прочета за 2 дни, просто защото е едно от най-хубавите неща, които някога съм подхващала да чета. За Елиф Шафак, казват, че е "наследница" на Орхан Памук откъм талант. А Памук, както знаете е носител на Нобел за литература...
Начинът на написване, главите в романа, литературният език... всичко е изпипано и много много добро. Книгата, рабрах, е била писана в продължение на 15 години. Адски много време, но пък какъв резултат! Идеална е.
Страхотна книга, написана изключително увлекателно и силно въздействаща...
Завладяваща и мистична!
Страхотенн превод , истински се възхищавам на преводачката....работата й е била нелека!
Чета я в момента, харесва ми.
Не мога да опиша начина по който се чувствам след като я прочетох.
страхотен и заразяващ с любов роман
много положителна книга !
Книгата е много хубава!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
“Любов” е една от книгите, които те карат да се замислиш.
В нея се преплитат миналото и настоящето с вечната тема за любовта и свободата да бъдем себе си.
Завладяваща и емоционална история, предизвикваща множество чувства до самия край.
Йоана Георгиева, Хеликон София - Славейков
„Живот без любов, не е живот“
Това е основната идея, подчертана в книгата на Елиф Шафак. Любовта в нейните различни проявления - към любимия човек, към децата ни, към приятелите ни, към Бог. Любовта като сила, като магия, като енергия, като смисъла на човешкия живот. Именно любовта е брънката, която свързва минало с настояще, тя е общото в историите на Ела и Азис в настоящето и Шамс и Руми от миналото. Любов в нейната най-чиста форма, без плътски описания или намеци. Авторката описва само красотата на любовта между влюбени, между хора с еднакви вярвания, между човек и Бог. Затова спокойно можем да наречем книгата красива приказка за любовта, докосваща сърцата ни. Много ясно е посланието, отправено към нас: да отворим сърцето си за любовта, да я носим в себе си и да я раздаваме без колебание, защото всички имаме нужда от нея. С нейна помощ можем да променим света към по-добро, защото, който обича, вече е отворил сърцето си за хората и Бог.
„Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно“.
Дани Петкова, Хеликон Добрич
Философията на суфизма, приложена в живота под формата на „четиридесет правила за любовта” – правила или по-скоро препоръки, които ти се иска да помниш и да препрочиташ... Западният ум капитулира пред красотата на Изтока и в съвременната, и в историческата сюжетна линия на романа. Книга, чрез която биографията на великия персийски поет Руми придобива повече образност и яснота...
Пренесете се в XIII век – векът, който ни е оставил наследство от притчи и рубаи, в които блести единението на мъдростта и любовта. Няма човек, който да не е почувствал тяхната сила...
Диана Александрова, Хеликон София - Витоша
Нели Павлова - Хеликон - България
Ела е доволна от живота. Ама наистина, няма от какво да се оплаква. Истината е, че за по-добър живот не би могла и да мечтае. Готова е да повтаря това до изтощение. Готова е да защитава позицията си относно живота с цената на самия него. Да не мислите, че посяга към книгите за самопомощ заради нещо, различно от любопитство? Глупости! А и тази странна книга за живота на двама софисти, дето й я тръснаха за оценка....
Тя ще промени цвета на живота й. И вкуса му. И аромата му. Ще я накара да потръпне като разпукващ се пролетен цвят.
Николина Бочева, Хеликон София - Витоша
„Любов“ на Елиф Шафак (оригиналното заглавие всъщност е „Четиридесетте правила на любовта“) ни въвежда в един на пръв поглед перфектен свят. Ела и Дейвид са женени от двайсет години, имат си три деца, един стар ретривър, голяма хубава къща, застраховки, спестявания и всичко, което е необходимо за щастието на хора от средната класа. Щастието обаче е само привидно, под маската на ежедневието Ела страда от липсата на любов. Прекарва живота си в „тихо отчаяние“ до мига, в който открива нещо, която я разтърсва. Така започната историята може да звучи като щампа, но всъщност космополитната авторка с турски корени успява да избяга от клишето. И да ни върне при първия и най-дълбок смисъл на думата „любов“. За това й помага успоредната сюжетна линия на роман в романа – духовната връзка между средновековния източен поет и мистик Руми и дервиша Шамс. Елиф Шафак твърди, че в Истанбул модерното и традиционното, Изток и Запад се комбинират по много начини и създават нови стилове. И това може би я подтиква тя също да бъде комбинативна и да пресъздава различни светове и истории по неочакван начин. Руми е името на Мохамед Джелаледин, Руми е името на областта, в която той живее и преподава и с което той остава в историята. Скитащият дервиш Шамс преобръща неговия светоглед. Да, за Божията любов става въпрос. Двете паралелни линии на „Любов“ тръгват успоредно, но идва момент, в който се пресичат. И съдбите на отдалечените във времето и пространството търсачи на любовта и Бога се срещат в една друга реалност, за да се променят завинаги. Сюжетната линия на човешкия живот не е предначертана. Ние я чертаем всеки ден и всеки миг. От нас самите зависи какъв избор ще направим, а изборите ни следват един след друг. Днес, когато Ислямът е поставен пред толкова трудни изпитания, да се срещнем с най-философското му и лирично въплъщение, със суфизма е начинът да разберем и проумеем какво ни свързва нас представителите на различните култури. А то всъщност не е нещо сложно. Всички ние сме търсачи на любовта и Елиф Шафак е права в това твърдение.
от Хеликон
Роман за творческата свобода да бъдем самите себе си, а не да се държим в съответствие с възприетия и многократно репродуциран „етикет” на поведение.
Идеята – „Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добре от нещата, които ще дойдат?”
Пътят – „Никога не е късно да се запиташ: “Готов ли съм да променя живота си? Готов ли съм да се променя отвътре?” Наистина е много жалко, ако и един-единствен ден в живота ти е същият, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.”
Целта – „Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани по между си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем, всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.”
Анелия Ангелова, Хеликон Витоша