Хайде да крадем коне
Автор: Пер Петершон
| Издател | Делакорт |
| Брой страници | 224 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 247 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789546900036 |
| Баркод | 9789546900036 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
За романа "Хайде да крадем коне" Пер Петершон е удостоен с наградата на норвежките критици, наградата на книгоразпространителите в Норвегия, наградата на книгоиздателите, наградата за най-добър преведен роман в Англия – 2003, наградата на британския вестник "Индипендънт" за чуждестранна белетристика – 2006, международната литературна награда ИМПАК – Дъблин. Преведен е на албански, чешки, датски, холандски, английски, естонски, фарьойски, френски, немски, гръцки, иврит, хинди, корейски, руски, словашки, испански, шведски, турски, урду. Продадени са и права за филм.
"Хайде да крадем коне" навсякъде по света е приеман за класика, за роман с универсална стойност и сила. Панорамен и затрогващ, той разказва историята на Трун Санер, 67-годишен мъж, преселил се от града в усамотена колиба на брега на езеро, само за да го залее младостта му с цялата си бурност, печал и поразителна прелест в една нощ, когато се разхожда навън. От момента, в който вижда странна фигура да изниква от мрака зад дома му, читателят се потапя в десетилетна история на търсене и загуба, както и в точната, неустоима проза на един новокоронован майстор на художествената литература.
"От първите изречения на този хипнотизиращ норвежки роман за младостта, спомените и, да, краденето на коне, осъзнаваш, че си попаднал в ръцете на майстор разказвач." - Newsweek
"Хайде да крадем коне" още от заглавието си е скъпоценна книга: топла, изкусна, очарователна, земна и реалистична, с трагична и дълбоко сериозна тема… Истинско постижение." - Кнут Фалдбакен, VG
"Звучи като звън на кристал… Пер Петершон те отвежда на места, където не си бил досега." - Терйе Стемлан, Афтенпостен/Aftenposten
"Поетично до мозъка на костите си описание на загубата на един баща." - Уле Якоб Хуел, Адресеависен/Adresseavisen
"Една от 10-те най-добри книги за годината." - The New York Times Book Review
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Хайде да крадем коне” и „Проклинам реката на времето” (следващата книга на Пер Петершон) свеждат линейната хронология до редуване на описания на двойки от места и времена, които са върху окръжност. Като гледни точки от колелото на живота - момче и възрастен мъж, оттеглил се от живота, в първия случай; млад мъж, навлизащ в живота, и баща на две дъщери, очакващ развод с жена, която вече не го иска, във втория случай – тази епизодичност отразява нелегалната борба през Втората световна война, про-социалистическия уклон в Норвегия през следващите десетилетия, географски и други подробности от Осло. След запомнящите се описания на контакт с природата, е трудно да се фиксира личното отношение от перспективата на финален или критичен момент в живота на героя. Авторът е заложил и друга закачка с въпроса за „нечия автобиография”. В края на „Хайде да крадем коне” героят съзнава, че е бил на път да извърши нещо, което би променило хода на живота му безвъзвратно. В следващата книга той преминава тази граница. Въпросната постъпка е иносказателна в контекста на двете книги.
Чавдар Димитров, Хеликон София-Стамболийски
Всеки един етап от живота на човека си има своето очарование. Когато премине една определена възраст неговият светоглед се променя и започват да го вълнуват други неща. Важното е да живеем така, че спомените особено детските, които значат много за нас, да ни топлят през есента на живота. Възприятията на децата за света, се различават от тези на възрастните. Когато остареем ни е приятно да си спомняме какво ни е вълнувало и как сме възприемали случващото се около нас. Има преживявания, които са ни променили безвъзвратно. Има хора, отдавна напуснали света на живите, които не можем да забравим и често се връщаме в спомените си за тях.
Именно със завръщането в миналото е свързана и исторята на Трун Санер, разказана с много красота, очарование и реализъм. Той е 67- годишен мъж, който се е преселил от града, за да живее в усамотена колиба на брега на езеро. Една вечер, когато вижда фигура в мрака спомените от един забравен живот, бавно се завръщат.
Какви са те, до известна степен зависи и от нас – защото, ние сме тези които „...решаваме кога да боли.“ Нашите спомени са нашият път изминат през годините. И нека да го извървим без да се срамуваме, дори и ако трябва „ да крадем коне“.
Теодора Гатева, Хеликон Габрово
