Леа

Автор: Паскал Мерсие
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 5

Издател Enthusiast
Брой страници 240
Година на издаване 2011
Корици меки
Език български
Тегло 302 грама
Размери 21x14
ISBN 9789548657617
Баркод 9789548657617
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Петгодишната Леа се затваря в свой свят след смъртта на майка си. Дори баща и се оказва неспособен да проникне в него.

След години на гарата в Берн чудато облечена жена изпълнява произведение на Бах. Детето изведнъж усеща колко магически е привлечено от музиката и се спира очаровано. Звукът връща Леа към реалния живот. Оказва се, че тя притежава изключителна музикална дарба и скоро публиката и музикалният свят са в краката на „мадмоазел Бах“.

Но докато Леа жъне успех след успех, баща й затъва все повече в самота. След последния отчаян опит да спечели отново нейната любов и близост, той се забърква в престъпление, което ще разруши не само общественото му положение, но ще промени живота им...

За Паскал Мерсие
Паскал Мерсие е литературният псевдоним на швейцарския философ Петер Биери. Роден е през 1944 г. в Берн, но живее в Берлин. Като малък се увлича по книгите на Карл Май. Истински е пленен от старите езици – древногръцкия и староеврейския. Биери изучава философия, английски и индийски в Лондон и Хайделберг. Там той получава награда за докторска степен на Дитер Хенрих и Ернст Тугендхат за своята работа в областта на философията на времето. След предаването на доктората си, Биери работи като научен сътрудник във Философския факултет към Университета в Хайделберг.

Биери съосновава центъра за изследвания "Познание и интелект" към Германската фондация за изследвания. Основен момент в изследванията му са философията на мисълта, епистемологията и етиката. От 1990 до 1993 г. той е професор по история на философията в Университета в Марбург; от 1993 г. преподава философия в Свободния университет в Берлин, където заема позицията председател на катедрата по филология, наследявайки своят наставник Енрст Тугендхат.
Издава първия си роман едва на 51-годишна възраст. Книгите му се радват на изключителен читателски интерес. През 2007 г. авторът получава наградата Marie-Luise-Kaschnitz и е отличен с италианския приз Premio Grinzane Cavour за най-добър чуждоезичен роман.

от Катя / дата: 28 апр 2011

Красив роман! По-добър е от "Нощен влак за Лисабон"

от Пипи / дата: 22 фев 2011

Много затрогваща книга. Препоръчвам на всички, които искат да прочетат нещо различно.

от rali / дата: 18 фев 2011

Наистина красив роман!

от neli / дата: 17 фев 2011



Страхотна книга.

от Lili / дата: 02 фев 2011

Много тъжна, ама много вълнуваща. Задължителна за млади родители. Пък и за стари.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

В тази книга тъгата се е просмукала и е започнала да произвежда звуци – красиви катедрални звуци. Музиката е неотделима част от философията й, напомняща за жертвоготовната бащина любов на "Дядо Горио" от Балзак. Само че тук бащите остават и проговарят, разтоварвайки болката от безсилието си, когато става въпрос за дъщеря им... Красиво написано, без грам вулгарност и комерсиализъм, леко странно и отнесено, смесено с кадри от различни филми. Книга, която по-скоро е като сценарий, излязъл от някое затънтено европейско киностудио, без претенции, експериментиращо...

Диана Александрова, Хеликон Витоша

Отчаяние, скръб, непреодолима отчужденост между хората, изгубени мечти, фанатична любов и много музика... 

Романът „Леа” звучи като изповед-монолог за самотата и болката, които ни завладяват, когато се изгубваме безвъзвратно, понася ни в дълбините на човешката душа и разкрива сложните взаимоотношения между баща и дъщеря.

Петгодишната Леа загубва майка си и потъва в свой собствен свят, до който не допуска никого, дори баща си. Единственото спасение за себе си Леа вижда в музиката, влюбва се в цигулката, намира утеха и смисъл да продължи напред, където продължава да оцелява в самота.

На какво е способен един баща за да върне при себе си изгубеното си дете? Ще намери ли път към сърцето й? Може ли да върне времето назад?

Изключително тъжна и красива книга, потопена в дълбочината на музиката, завладяваща и загадъчна, в която има любов и предателство, престъпление, катастрофа, падение ...

Дияна Танева, Хеликон Пловдив

„Съществува нещастие от такава величина, което не можеш да носиш мълчаливо в себе си.”

Така героят-автор Паскал Мерсие (псевдоним на швейцареца Петер Биери) описва причината за написването на „Леа”.

Роман - пътуване. Философът Мерсие отново (след „Нощен влак за Лисабон”) води читателите си из дебрите на душата на човека.

В „Леа” двама отчаяни от живота си мъже, усещащи вкуса на своите провали, пътуват заедно за седмица. Но пътят им се оказва много по-дълъг – 20 години от живота на знаменития учен Мартийн Ван Влийт, посветил всичко свое на своята малка дъщеря Леа след смъртта на съпругата си. 8-годишното момиче е затворило вратите на своя свят за всички, докато не се влюбва ... в музиката. Оказва се, че талантът й няма граници.

Но талантът убива.

Какво е готов един баща да направи за своята дъщеря? Какво не може да направи един баща близък на своето дете...въпреки всички жертви?

„Може ли човек да бъде котва за друг – за някого, който не иска да се довери на собствените си ръце?”

Красиво-тъжна книга.

Елена Бойчинова, Хеликон Витоша

Паскал Мерсие е литературният псевдоним на швейцарския философ Петер Биери. Роден е през 1944 г. в Берн, но живее в Берлин. Като малък се увлича по книгите на Карл Май. Истински е пленен от старите езици – древногръцкия и староеврейския. Биери изучава философия, английски и индийски в Лондон и Хайделберг. Там той получава награда за докторска степен на Дитер Хенрих и Ернст Тугендхат за своята работа в областта на философията на времето. След предаването на доктората си, Биери работи като научен сътрудник във Философския факултет към Университета в Хайделберг.
Петер Биери съосновава центъра за изследвания „Познание и интелект“ към Германската фондация за изследвания. Основен момент в изследванията му са философията на мисълта, епистемологията и етиката. От 1990 до 1993 г. той е професор по история на философията в Университета в Марбург; от 1993 г. преподава философия в Свободния университет в Берлин, където заема позицията председател на катедрата по филология, наследявайки своя наставник Енрст Тугендхат.
Издава първия си роман на 51-годишна възраст. Книгите му се радват на изключителен читателски интерес. През 2007 г. авторът получава наградата Marie Luise Kaschnitzи и е отличен с италианския приз Premio Grinzane Cavour за най-добър чуждоезичен роман.
Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети