Красив роман! По-добър е от "Нощен влак за Лисабон"
| Издател | Enthusiast |
| Брой страници | 240 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 302 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789548657617 |
| Баркод | 9789548657617 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Петгодишната Леа се затваря в свой свят след смъртта на майка си. Дори баща и се оказва неспособен да проникне в него.
След години на гарата в Берн чудато облечена жена изпълнява произведение на Бах. Детето изведнъж усеща колко магически е привлечено от музиката и се спира очаровано. Звукът връща Леа към реалния живот. Оказва се, че тя притежава изключителна музикална дарба и скоро публиката и музикалният свят са в краката на „мадмоазел Бах“.
Но докато Леа жъне успех след успех, баща й затъва все повече в самота. След последния отчаян опит да спечели отново нейната любов и близост, той се забърква в престъпление, което ще разруши не само общественото му положение, но ще промени живота им...
За Паскал Мерсие
Паскал Мерсие е литературният псевдоним на швейцарския философ Петер Биери. Роден е през 1944 г. в Берн, но живее в Берлин. Като малък се увлича по книгите на Карл Май. Истински е пленен от старите езици – древногръцкия и староеврейския. Биери изучава философия, английски и индийски в Лондон и Хайделберг. Там той получава награда за докторска степен на Дитер Хенрих и Ернст Тугендхат за своята работа в областта на философията на времето. След предаването на доктората си, Биери работи като научен сътрудник във Философския факултет към Университета в Хайделберг.
Биери съосновава центъра за изследвания "Познание и интелект" към Германската фондация за изследвания. Основен момент в изследванията му са философията на мисълта, епистемологията и етиката. От 1990 до 1993 г. той е професор по история на философията в Университета в Марбург; от 1993 г. преподава философия в Свободния университет в Берлин, където заема позицията председател на катедрата по филология, наследявайки своят наставник Енрст Тугендхат.
Издава първия си роман едва на 51-годишна възраст. Книгите му се радват на изключителен читателски интерес. През 2007 г. авторът получава наградата Marie-Luise-Kaschnitz и е отличен с италианския приз Premio Grinzane Cavour за най-добър чуждоезичен роман.
Красив роман! По-добър е от "Нощен влак за Лисабон"
Много затрогваща книга. Препоръчвам на всички, които искат да прочетат нещо различно.
Наистина красив роман!
Страхотна книга.
Много тъжна, ама много вълнуваща. Задължителна за млади родители. Пък и за стари.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
В тази книга тъгата се е просмукала и е започнала да произвежда звуци – красиви катедрални звуци. Музиката е неотделима част от философията й, напомняща за жертвоготовната бащина любов на "Дядо Горио" от Балзак. Само че тук бащите остават и проговарят, разтоварвайки болката от безсилието си, когато става въпрос за дъщеря им... Красиво написано, без грам вулгарност и комерсиализъм, леко странно и отнесено, смесено с кадри от различни филми. Книга, която по-скоро е като сценарий, излязъл от някое затънтено европейско киностудио, без претенции, експериментиращо...
Диана Александрова, Хеликон Витоша
Отчаяние, скръб, непреодолима отчужденост между хората, изгубени мечти, фанатична любов и много музика...
Романът „Леа” звучи като изповед-монолог за самотата и болката, които ни завладяват, когато се изгубваме безвъзвратно, понася ни в дълбините на човешката душа и разкрива сложните взаимоотношения между баща и дъщеря.
Петгодишната Леа загубва майка си и потъва в свой собствен свят, до който не допуска никого, дори баща си. Единственото спасение за себе си Леа вижда в музиката, влюбва се в цигулката, намира утеха и смисъл да продължи напред, където продължава да оцелява в самота.
На какво е способен един баща за да върне при себе си изгубеното си дете? Ще намери ли път към сърцето й? Може ли да върне времето назад?
Изключително тъжна и красива книга, потопена в дълбочината на музиката, завладяваща и загадъчна, в която има любов и предателство, престъпление, катастрофа, падение ...
Дияна Танева, Хеликон Пловдив
„Съществува нещастие от такава величина, което не можеш да носиш мълчаливо в себе си.”
Така героят-автор Паскал Мерсие (псевдоним на швейцареца Петер Биери) описва причината за написването на „Леа”.
Роман - пътуване. Философът Мерсие отново (след „Нощен влак за Лисабон”) води читателите си из дебрите на душата на човека.
В „Леа” двама отчаяни от живота си мъже, усещащи вкуса на своите провали, пътуват заедно за седмица. Но пътят им се оказва много по-дълъг – 20 години от живота на знаменития учен Мартийн Ван Влийт, посветил всичко свое на своята малка дъщеря Леа след смъртта на съпругата си. 8-годишното момиче е затворило вратите на своя свят за всички, докато не се влюбва ... в музиката. Оказва се, че талантът й няма граници.
Но талантът убива.
Какво е готов един баща да направи за своята дъщеря? Какво не може да направи един баща близък на своето дете...въпреки всички жертви?
„Може ли човек да бъде котва за друг – за някого, който не иска да се довери на собствените си ръце?”
Красиво-тъжна книга.
Елена Бойчинова, Хеликон Витоша