През 1991 г. Съветската империя е ликвидирана заедно с комунистическата система от собствения си лидер Борис Елцин, който вярва, че плаща цената за модернизацията на страната, и очаква Европа да я приеме с отворени обятия. Какво остава от тази илюзия двайсет години по-късно?

Елен Карер д`Анкос показва всички недоразумения, подозрения, изпитания на сила, пропуснати възможности между руските власти и Запада, пред който Путин възстановява външната мощ, а за руснаците - чувството за гордост. Това оригинално изследване не се задоволява да представи Русия "между два свята", а и "света, видян от Русия".

Русия, бореща се с огромни проблеми - демографския срив, галопиращата корупция, тероризма... - и фокусирана върху своята насочена навън сила. Тя среща навсякъде американската мощ, разпростираща се в "голямата игра" в енергетиката и изместваща я в собствената ? "зона на интереси".

Каква е визията за руската стратегия днес? Азиатска? Демократична и европейска? Или като мост между два свята?