Приказките се разказват, за да проговори мъдростта. И тогава нейните слова сътворяват приказните светове, в безвремието на които доброто и злото, правдата и кривдата, красотата и грозотата в безкрайните си, многообразни превъплъщения се борят за надмощие, за да стихнат в изначалната хармония. Така приказното слово става песен, огласяща и възвестяваща омайната мелодия на Битието:
Дервишът седна под кипариса. Извади от пояса си тръстиковата флейта. Засвири. От дупчиците на флейтата изхвръкнаха във въздуха дървета, като че ли бяха вътре във флейтата, а дервишът само ги издухваше навън. Изхвръкналите дървета, планини, реки, пътища от дупчиците на флейтата паднаха на другия край на света, в една пустиня, където нямаше нито реки, нито пътища, нито дървета. Така в пустинята се издигнаха планини, израснаха дървета, потекоха реки, прокараха се пътища. И нарекоха тази страна Флейта.