"Идеята на съставителството е да представи диригента като мислител (или ако употребим обичайната формулировка - артистът като критик).
Какво е основанието един немузикант да състави книга с текстове за музиката? Изглежда невъзможно усилието за усвояване на която и да е страна от австрийската и немската култура да не бъде съпътствано и от отношение към музиката. Дали човек ще слуша Букстехуде, Хайдн и Веберн, или Бернт Алоис Цимерман и Фридрих Велики, или всичко заедно, е въпрос на предпочитание и избор, малко вероятно изглежда единствено да не слуша."