Славой Жижек определя „Паралакс“ като свой magnum opus и тази книга наистина представя в голяма пълнота всичко онова, което направи Люблянската философска школа така известна - комбинацията от немска класическа философия, лаканианска психоанализа и постмодерен апетит за попу- лярно кино, ниска култура, популярна музика. Читателите са изправени пред истинско интелектуално приключение. Кой би дръзнал днес да реабилитира с пълна сила диалек- тическия материализъм и то с цел да придаде повече хуманност на постмодерните политики? Затова „чистите политики“ от френски тип (Ален Бадиу, Жак Рансиер и Етиен Балибар) трябва да обръщат повече внимание на икономиката, а Жижек ще покаже как. Неговата рецепта как да бъдем истински съвременни марксисти се състои в съчетаването на марксисткото понятие за стока с понятието на Лакан за objet petit a.
Някои биха могли да кажат, че Жижек прекалява с изненадващите съпоставки и фантастичните полагания. Предизвикателството е в една и съща книга да съпоставим сцените на прелъстяване в „Диво сърце“ на Линч и в „Абсолвентът“, да предположим каква би била философската система на сексуалността на Хегел и каква на Хайдегер, да анализираме Хенри Джеймс, Скот Фицджералд, Ивлин Уо, да разтълкуваме по марксистки начин най-бруталните похвати на порно филмите и кантианската природа на филмите за зомбита! Едно оптическо изместване (паралакс), което с космическа скорост пренасочва читателския поглед...