Диалозите “За истината”, “За свободата на избора”, “За падението на дявола” и “За граматика” са писани между 1080 и 1085 година. Особено интересна е тяхната форма. Анселмовите диалози нямат динамиката на античните, но не са и суховатите дидактически упражнения, познати ни например от текстовете на Алкуин, където ролята на събеседника се ограничава най-вече в подпитвания и резоньорски възклицания. В диалозите на Анселм събеседникът-ученик се родее с „възпитаника" от Periphyseon на Ериугена, показвайки доста прилично диалектическо ниво и неслучайни богословски и философски познания. Имаме всички основания да мислим, че характерът на събеседването препредава в стилизиран вид действителното интелектуално общуване в кръга на Анселм.