ДЪЖДОВНИЯТ БЛУС ме люлее във свойте обятия,
а стъпките мои - целувки по мокра трева.
И сълзи небесни... По скулите чувствам познатия
и сладостен дъх как се стеле над мене едва.

Дъждовният блус... Привиждам отново незримия,
любимия образ, докоснат от мен като жив.
Дъждовният блус във магия ни слива... Спаси ми я
минутата сладка! О, дъжд! Не бъди завистлив!

От вятъра сепнат ли спираш, небесно признание,
блус тъмен и страстен! Защо замълча, завали!
Отново да пия това фантастично познание -
да чувствам дъждовният бяс как над мен ромоли.

И как ме люлее отново във свойте обятия
и ниже целувки по мократа, сънна трева.
В сълзите небесни да вкуся отново познатия
твой сладостен дъх как се стеле едва.

Дъждовният блус...