от Нели Аргировя / дата: 05 ное 2023

Някак не мога да си представя, че тази книга и например "Неговата любима" са написани от един и същ автор. Просто не мога да я изчета докрай. Дори да се опитам да се абстрахирам от грозните обвинения към Паисий, защото все пак е роман и художествена измислица, самата творба не е написана интересно. С голямо съжаление признавам, че съм изключително разочарована от това произведение и с още по-голямо съжаление се съгласявам с господина, коментирал преди мен, че тази книга не е добре да седи по рафтовете на книжарниците!

от николов / дата: 03 авг 2020

История СЛАВНОБОЛГАРСКАЯ, а не славяноболгарская!!!. Никога Паисий не споменава за така наречените "славяни", говори се за БЪЛГАРИ!!. И моля нашите пишман историци да спрат с подлагането си на една чужденка от 18 век, която дори не е била с руски произход.
А конкретно за книгата - нека авторката, която уважавам като човек чел нейните романи да ОЦЕНИ САМА ТОВА, КОЕТО Е НАПИСАЛА. Все пак е роман, а не исторически извор, НО ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ТРЯБВА ДА СЕ ВОДИ ПО ПЪТЯ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА, както е направил Беленски в романа си за ВЕЛИКИЯ РАКОВСКИ.

от Николай Геров / дата: 13 май 2020

Научните изследвания за живота на Паисий не са открили никаква информация за това, че той може да е убил човек или че е желаел да живее във Виена и да се задомява там. Не съществуват данни, че Паисий е имал греховна младост. Колкото и години Неда Антонова да се опитва да проучва темата не е възможно да се намерят сведения, които да потвърдят съдържанието в книгата.

Антонова може да твърди, че книгата й е исторически роман, а не научен труд, но е непочтено да се заявява, че Паисий е убиец или че е мечтаел децата му да растат в чужбина. Известното за Паисий потвърждава тъкмо обратното. Следният цитат от "История славянобългарска" подкрепя това:
"Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? Но, рече, гърците са по-мъдри и по-културни, а българите са прости и глупави и нямат изтънчени думи. Затова, казва, по-добре да се присъединим към гърците. Но виж, неразумни, от гърците има много народи по-мъдри и по-славни. Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш и нямаш никакви придобивки от гръцката мъдрост и изтънченост?" Същото може да се каже и за австрийците.

В читанките Паисий не е изобразяван побелял. В училище децата и младежите виждат картината на художника Кою Денчев, на която възрожденецът е изобразен като тъмнокос и силен мъж на около 40 години - възрастта, на която написва "История славянобългарска".

Книгата "Безмълвие" е роман, но не за Паисий, а за някаква фантазия на Неда Антонова. Истинският жив човек Паисий дава живота си за българите. Той събужда народа си и следващите поколения просветители и революционери извоюват българската свобода. И днес книгата на Паисий връща българите към корените им.

"Безмълвие" отправя тежки обвинения към човек, който не може да се защити. Паисий е невинен до доказване на противното, а няма сведения за виновността му. Добре е да оставим Паисий Хилендарски на спокойствие - най-малкото това е заслужил. Би било разумно книгата "Безмълвие" да не се пуска в продажба.