Книга седемнадесета от поредицата "История на войните".

Ако искаш мир, готви се за война.

От зората на цивилизацията хората воюват - за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им - Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни - шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни - цяла война е изгубена заради фатално забавяне; трети са въпрос на шанс - брилянтна стратегия отстъпва пред обикновена хитрост.

***

В Късното средновековие между Англия и Франция съществуват дълбоки противоречия от династичен и териториален характер, които избуяват в продължил повече от един век период на интензивни военни действия. Стогодишната война е определяща за живота и съществуването на цели поколения от двете страни на Ламанша. Тя ражда изключителни личности като Жана д‘Арк и Едуард Черния принц, както и паметни сражения като тези при Креси, Азенкур и Формини. Дългогодишният, изтощителен и за двете страни военен сблъсък не се проявява единствено в поредица от изкусни бойни действия. Той спомага за налагането на Франция като водеща континентална сила и дава възможност на Англия да потърси път към морско надмощие. Освен това Стогодишната война става естествен генератор за процесите на модернизация в стопанско, техническо и идеологическо отношение и очертава тенденциите в задаващата се нова епоха на световното развитие.