На границата между два сезона

Последните листа прощално светят,

реката бреговете снежни рони,

светът е бял, светът е по- приветлив

на границата между два сезона.



Водата бяга, времето изтича,

а цветна есен среща бяла зима,

една снежинка в облака се врича

и пада, окрилена че я има.



И тихичко се ражда бяла тайна

от нежната любов на ветровете,

стаили дъх за мигове нетрайни.

Разцъфва на земята снежно цвете.



Така е тихо, толкова е бяло

една сълза от бора се отрони.

Реката тича, времето е спряло

на границата между два сезона.



Джина Дундова-Панчева