„Има книги, които регистрират величието на автора си, и книги, които регистрират величието на разказването. И винаги между тези две измерeния стои човекът като център на литературата, човешкото като тема. За някои писатели това е достатъчно. Не и за Неда Зарева. За нея човекът отдавна не е граница (прочетете „Седем гласа от тъмното“), а в новия й роман, „Гласът от светлината“, свръхчовешкото идва като свръхпонятно.

Затова твърдя, че Неда Зарева е различен писател. Тя притежава умението да направи от познатото непознато (и дори ново), да осмисли природата на невидимото, за да ни го покаже като очевидност. Но и това не е достатъчно за нея. Всичко, което ни разказва в този роман, може да бъде обяснено не с времето и пространството, а с една-единствена дума: отвъд. Отвъд баналността, отвъд тривиалната претенция за метафизика. И понеже този роман е написан от особен писател, той е само за различни читатели.“

Йорданка Белева