Тази стихосбирка на Цвета е като покана към градината на нейната душа – там едни цветя са цветни, други са тъжни и малко сиви, трети те карат да притихнеш и да благодариш, че може да им се насладиш. Че може да ги видиш. Че може да ги докоснеш. Не късайте от тези цветя, само прочетете за тях. После си направете своя градина, вдъхновена от тази на Цвета.“ – Даян Шаер

Колко е хубаво, че вече има машина на времето и мога да се връщам назад, когато си поискам!

Днес имам рожден ден и ставам на 11г.

Баба каза да си пожелая нещо.

Зная, че няма да я има, когато навършвам 12г.

„Не искам да пораствам“ – и духнах свещичките…

„Безтебгловност“