Това е книга, която няма да бъде забравена! Тя показва на света Газа - там нощта носи смърт. Никой не знае дали ще дочака деня. Булдозери изкореняват маслиновиme дръвчета. Няма храна. Няма вода. Младежи издъхват, затрупани под рухналите сгради... Земята на Палестина и паметта за преживяното съставляват ядрото на посланието. Тя е и пътека към свободата утре. - Здравка Евтимова, писателка

Невъзможна за оставяне книга. Тук като в лаборатория на нашето време са размесени течностите на живота и смъртта, пълно с изненади и цветове. В тези разкази разпознаваме себе си - едновременно в колективното ни минало и в едно недалечно бъдеще. - Капка Касабова, авторка на четирилогията Граница, Към езерото, Еликсир и Анима

Попитаха едно дете в Газа: „Какъв ще станеш, когато пораснеш?" То отсече: „Ние не растем, нас ни убиват рано." Децата на Газа не могат да пораснат. Сякаш и самият Рифат Аларир е предчувствал, че смъртта го гледа през прозореца, докато е редактирал тези разкази. Случи ce така , че той няма как да държи сборника в ръцете си, но вероятно ще му се радва от небесата, събирал и мислил със сърце, напоено с болка и надеждa. - Хайри Хамдан, поет, писател и преводач от български и арабски