Ако с предания моряшки,
гемии, кораби, пирати,
вихрушки, подвизи юнашки
и крадено червено злато
романтиката, тъй позната
от моите момчешки дни,
отново вдигнала платната,
сегашните деца плени:
за прочит тая книга става!
но може палавците вече
да не обичат стара слава,
ни битки сред вълните млечни,
ни хубавици отдалече:
с пиратските платна тогаз
и с припевите си сърдечни
да ида вдън земята аз!
Робърт Луис Стивънсън (1850–1894) е шотландски романист, поет, есеист и автор на пътеписи.
Истинска знаменитост приживе, днес той е сред 26-те най-превеждани автори в цял свят. На творбите му се възхищават автори като Хорхе Луис Борхес, Бертолт Брехт, Ърнест Хемингуей, Артър Конан Дойл, Владимир Набоков и много други.
Робърт Луис Стивънсън е роден през 1850 г. в Единбург (Шотландия). Баща му е силно религиозно настроеният Томас Стивънсън, а майка му – споделящата религиозността на бащата Маргарет Балфор. Потомък на няколко поколения инженери и строители на фарове, Робърт Луис Стивънсън се записва да следва строително инженерство в Единбург, но след като разбира, че здравословното му състояние (той боледува от туберкулоза) не му позволява да практикува тази професия, се насочва към правото (впрочем никога на практикува). На 18-годишна възраст се отказва от името Балфор, променя презимето си от Lewis на Louis и вече използва инициалите RLS. След като разбира, че е болен, напуска Шотландия и заминава за Южна Франция, където се установява. Любовта на Стивънсън към пътешествията си проличава не само в произведенията му, но и в неговия авантюристичен начин на живот, който го подтиква към множество приключения – тръгва пеша из Франция само с едно товарно муле, плава с лодка по холандските и белгийските канали, среща се и няколко пъти с прочутия крал Давид Калакауа, последният управник на Кралство Хаваи, и др. Робърт Луис Стивънсън умира едва на 44 години – през 1894 г., в дома си „Ваилима“ в Самоа, като собственик на плантация и племенен вожд, наричан от племето си Туситала.