Бурният личен живот на Франк Лойд Райт непрестанно вълнува както ценителите на неговото изкуство, така и любителите на съвременната литература. В "Да обичаш Франк" истината за най-прекрасния и най-ужасния епизод от земния път на емблематичния американски архитект е поднесена с покъртителен реализъм. Любовната история на Франк Райт с Мейма Бортуик и днес шокира с въпросите и реакциите, които отключва. Книгата е базирана на редица писмени документи, като част от тях непосредствено присъстват в сюжета. Това е в пълния смисъл на думата съвременен биографичен роман, занимаващ се с непреходни социални и етични дилеми, без ни най-малко да смекчава болезнената им острота.
На относително късен етап от живота си Франк и Мейма откриват поразителното си емоционално и духовно съзвучие, подкрепено от общия им стремеж да отстояват правото си на избор. Когато се запознават, и двамата са обвързани. "Стоя встрани от живота и го наблюдавам как тече. А искам да плувам в реката, да усетя течението" - пише Мейма Бортуик Чейни в личния си дневник.
Година по-рано тя и съпругът й Едуин се запознават с ексцентричния Райт и го наемат да проектира новия им фамилен дом. Между Мейма и архитекта пламва силно привличане. Желанието им да бъдат заедно въпреки всичко и всички ги отвежда в доброволно изгнание, като оставя зад гърба им две разбити семейства и общо девет нещастни деца.
Франк възприема себе си като гений, чийто личен живот е поставен в служба на американската архитектура. За него въпросът дали да бъде с жената, която го вдъхновява, или да остане при законната си съпруга, с която има 20-годишен брак, не представлява морална дилема. Безсилна да устои на увещанията му, Мейма загърбва децата си и го последва в Европа. Тази скандална постъпка поставя началото на серия унищожителни публикации в пресата.
Далече от дома, Мейма се запознава с изтъкнатата шведска феминистка Елен Кей и решава да популяризира в САЩ радикалните й идеи за жената и брака. Кей й възлага превода на няколко свои есета. Благодарение на тях бившата госпожа Чейни осъзнава, че е избрала да напусне семейството си заради свободата да бъде личност, да отстоява и изразява себе си.
Битовият аспект на съжителството й с Франк бързо я приземява. Ден след ден тя се пита дали не е сгрешила, но нито за миг не се усъмнява в едно: че ако ролите на съпруга и интелектуалка са несъвместими, то на нея втората много повече й приляга. Защото предпочита децата й да вземат пример от нейната доблест и твърдост, вместо да я запомнят като малодушна жертва на фалшивия хорски морал.
Дръзкият романс между Мейма Бортуик и Франк Райт дълго кънти в ушите на отегчените от невзрачното си битие американски съпруги и се носи от уста на уста в средите на архитекти, феминистки, криминолози и скучаещи моралисти. Американската преса настървено следи интригата, обществото точи зъби за мелодраматичен завършек на наглото прелюбодейство, но дори и най-развинтената фантазия не може да предположи каква зловеща орис ще сложи край на тази история.
Любовта между Мейма и Франк трае 7 години и оставя дълбока рана в душата на архитекта. "Бяхме щастливи дори когато бяхме нещастни… - обобщава той в поредния си опит да затвори устите на репортерите. - Вие, законни съпруги, размахващи пред лицата ни своите писмени удостоверения за любов, молете се да обичате и да бъдете обичани като Мейма Бортуик! Вие, майки и бащи на пораснали дъщери, бъдете благодарни, ако те успеят да достигнат висотата на тази прекрасна жена."
Романът на Нанси Хоран е не само документална снимка на нравите от началото на ХХ век, но и поучителен разказ за самите нас - за смелостта да обичаме и за всички условности, зад които маскираме представата си за щастие, когато не сме в състояние да приемем цената й. От първата до последната страница тази книга е стъписващо откровение за любовта, която е по-силна от хората.