Хю Фарнъм е практичен човек, постигнал всичко в живота си сам. Когато усеща, че над главата му надвисват облаците на ядрената война, той решава да построи противоядрено убежище под къщата си. Докато дълбоко в сърцето си копнее за мир, той се готви за война. Въобще не подозира, че термоядреният взрив ще разкъса времето и ще запрати убежището му в свят без следа от човешко присъствие.
Не успели да се установят и да си припомнят какъв е бил животът без високотехнологичните човешки постижения, Хю и малката групичка хора с него разбират, че все пак те не са сами. Ядрената война, която е запратила Фарнъм две хиляди години напред в бъдещето, е унищожила всички цивилизации, обитаващи Северното полукълбо. И те се озовават в един съвсем различен свят, в който царува нов ред.
Тук, в този нов свят, на Фарнъм и неговото семейство е отредено да бъдат роби като принадлежащи към расата, която едва не е унищожила света. Когато оцелява при ядрената война, Фарнъм не възнамерява да става роб никому, но тираничната власт на Избраната раса се е разпростряла над целия свят.
Дори и да успее да избяга, къде би могъл да отиде?
Време: 60-те години ха XX-ти век, място: САЩ. СССР и САЩ са в обтегнати отношения.
Всичко започва като една спокойна вечер у семейство Фарнъм. На гости е Барбара – млада разведена жена. Играят карти. И се случва това, за което е готов само Хюбърт Фарнъм – СССР напада САЩ с атомни бомби. Семейството се скрива в убежището. Там, заедно с тях, са Барбара и цветнокожият прислужник Джо.
В това малко общество взаимоотношенията са сложни. Могат да се разглеждат от гледна точка баща-син, съпруг-съпруга, лидер-подчинени, бели-черни и т.н. Групата е захвърлена незнайно как 2000 години напред в бъдещето, там трябва да се устроят отново. Не всички оцеляват, но животът трябва да продължи.
В един момент се оказва, че не са сами. След атомната война част от хората са оцелели и обществото се е развило в неочаквана посока ... На нашия герой Хю му предстои да се справи в това ново общество, да преосмисли семейните отношения и да открие отново любовта. Той разбира колко тежка е цената на свободата и е готов да се бори за нея. Може би ще успее и да ..... ще разберете какво, ако прочетете тази книга.
Човешката надежда и изобретателност са безкрайни :)
Станислава Чалъкова , Хеликон – Велико Търново
Робърт Енсън Хайнлайн (на английски: Robert Anson Heinlein) е американски писател, един от най-популярните, влиятелни и противоречиви автори на научна фантастика. Той изгражда висок стандарт на научна и инженерна достоверност, достигнат от малцина, и допринася за повишаването на литературното качество на жанра. Хайнлайн е първият автор на фантастика, който в края на 40-те години започва да публикува в неспециализирани списания като „Сатърдей Ивнинг Пост“. Той е и сред първите, успели да продават в масови тиражи научнофантастични романи. В продължение на дълги години Робърт Хайнлайн, Айзък Азимов и Артър Кларк са известни като „Голямата тройка“ на фантастиката.
Основните теми в работите на Хайнлайн са социални - радикален индивидуализъм, либертарианство, религия, връзката между физическа и емоционална любов, разсъждения за нетрадиционни семейни взаимоотношения. Неортодоксалният му подход към тези теми предизвиква силно противополжни реакции на творчеството му. Романът му от 1959 година „Звездните рейнджъри“ („Starship Troopers“) е определян като фашистки. В същото време романът от 1961 година „Странник в странна страна“ („Stranger in a Strange Land“) го превръща в знакова фигура на сексуалната революция и контракултурата.
Робърт Хайнлайн е роден през 1907 година в Бътлър, щат Мисури, но израства в Канзас Сити. Светогледът и ценностите на този регион, по собствените му думи, част от Библейския пояс, оказват значително влияние върху творчеството му, особено върху по-късните му книги, като „Достатъчно време за любов“ съдържащи много елементи от културната атмосфера от детството му. Въпреки това, в зряла възраст Хайнлайн отхвърля, както в книгите си, така и в личния си живот, много от тези консервативни морални възгледи, най-вече в областта на религията и сексуалността.