Камбаната

Автор: Недялко Славов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 12

Издател Хермес
Брой страници 208
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 282 грама
Размери 13x20
ISBN 9789542616405
Баркод 9789542616405
Категории Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

„Камбаната“ се родее с романа на Георги Божинов „Калуня-каля“ – същите потресаващи картини на насилие и жестокост, същото изострено чувство за справедливост, страст в любовта и първично усещане за природата. И един нов Калуньо се появява в лицето на бившия затворник Вено – защитник на слабите и беззащитни българи в уж свободна България. По ирония на съдбата точно на него се пада жребият да бие тревожната камбана за спасение. „Дойде време камбаната да спасяваш, момче – каза поп Васил. – Чуваш ли! Камбаната! Като Варава да идеш на кръста, но сам да се възкачиш на него, Господ в сърцето си да приемеш.“

Ключови думи: Изборът на книжарите за 2016, Топ 30 българска художествена литература 2017, Топ 50 художествена литература 2017, Топ 200 2017, Четем БГ автори, Топ 30 българска художествена литература 2018, ТОП 51 българска художествена литература 2011-2020

от Галена Върбева / дата: 19 авг 2020

Не може да имаш претенцията да си велик, а в същото време да си служиш с откровени псувни в самата тъкан на произведението. В описанието на книгата ясно пише: художествен роман. В този смисъл, писателят трябва да е цензор, да е "езиколюбител", да сгъстява посланията си отвъд обикновения език, а не да го използва тъй, сякаш е седнал в кварталната кръчма.
По същество: сюжетът е много тежък, изпълнен с насилие (и физическо, и сексуално, и душевно и каквото се сетите). Самия разказ на главния герой, още от детството му се ръководи от насилието. Първо от баща му, а после от другарите му, от жените в живота му, от затворниците, от Мематите, дори от Лейля, която всъщност пак го наранява. Финалът на романа е смъртта на Вено, в името на това да защити безпомощните старци от безчинствата на Мематите. Особено ме потресоха сцените от затвора или по точно спомените на Вено от затвора, в които затворниците буквално са се изреждали върху някакъв физически по- слаб мъж и по думите на автора са го " разпорили". Накрая са го убили. И това е бил просто един от случаите. По този повод и самия Вено възкликва " голям скот е мъжа. Особено когато няма жена до себе си".
Да не говорим, че един израз ми остана в паметта, който също ме потресе, изглежда част от затворническия жаргон:" Теб направиха ли те мома в затвора?" При което ответната страна веднага разбираше за какво иде реч.
Какво да ви кажа за този роман, покъртителен, на моменти гнусен, на моменти отблъскващ, суров, със сигурност на другия край на представата за красиво. И всичко това прокъсано от тук- там нецензурирани думи, абе направо псувни... Който го в прочел до края и смята, че с нещо съм преувеличила, нека да ме обори...

от Стеф / дата: 16 фев 2020

Хора, разбрахте ли идеята - не бъдете егоисти! Ставайте родители! Раждайте повече деца! Така ще я има България!!!
Всичко друго е суета и празнота!!!

от Атанас / дата: 26 яну 2020

Анотациите на гърба на книгата са, меко казано, нескопосани! Особено тази на редактора Стойо! Лъха дълбока некомпетентност от тях. Не са разбрали идеята! Добре, че посегнах към романа по препоръка на човек, на когото вярвам. Книгата е брилянтна! Много, много силна и дълбока. С християнско и национално послание! Изобличителна и изключителна!
Препоръчвам!

от николов / дата: 07 сеп 2018

Интересен сюжет, специфични кратки и точни изрази. Личи си, че авторът е бил поет. Нещо твърде специфично, даващо тема за размисъл. Показва съдбата на един обикновен човек доведен до това да извърши престъпление от една система разрушаваща всякакви морални ценности и човечност. Интересното в следствието е катарзиса на тази личност и духовното и израстване.

от Ваня Хинкова / дата: 06 ное 2017

"Седни, Вено, и запиши живота си. Сламка за другите мравки стани. Стани мост. Някоя друга мравка да мине по сламката ти, да се спаси."

Недялко Славов, "Камбаната"

от Rumen Pasev / дата: 01 апр 2017

Как е възможно за една такава книга да напишете, че е имитация.
Що за хора сте. Явно сме чели различни книги. Книгата е изключително дълбока и динамиката те завладява.

от Кико / дата: 02 ное 2016

Добре списана имитация.

от Кирил / дата: 27 окт 2016

Идва ми и аз да изкрещя...

от Ирина / дата: 26 окт 2016

Много фалшиво звучи тоя стил. Преднамерено.
Личи си, че авторът се прави на друг.
Не се е получило.

от Доротея / дата: 26 окт 2016

Може би точно това е идеята - да извикаш, въпреки че си "ням"...
Трудно е да се каже що за роман е това. Явно е, че авторът е насъбрал много. Затова през цялото време имаш чувството за субективизъм, за лично "изокване", а не толкова за безпристрастно обощение. Знаем, че българското село е опоскано, но споменът за добрите бригадири поставя под съмнение мотивацията. Хиперболата и препратките към хорър-жанра и магическия реализъм явно са на мода. Приликата между Вено и Калуньо е най-вече в сексуалния нагон, който изглежда самоцелен.
Има доста диалектизми, но пък и живи диалози, които звучат съвременно и убедително. Романът се чете лесно, увлекателен е.

от Георги Генсузов / дата: 25 окт 2016

Как Мемата в края на романа изревава, след като е ням

от Тотем / дата: 24 окт 2016

Любопитно, ще видим...

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Недялко Славов е автор на сборници с поезия, разкази, пиеси и романи. Творбите му са превеждани на английски, немски, руски и гръцки. Авторът има особено място в съвременната българска литература. Експресивен и изключително метафоричен, стилът му го поставя извън обичайните литературни практики. Творбите му са пропити със страстен хуманизъм и са далече от съвременните тематични клишета. Негови пиеси са поставяни на различни сцени.

Недялко Славов е носител на различни национални награди за поезия и проза, сред които и на Националната награда за литература „Хр. Г. Данов“ за романа „Фаустино“ и награда „Иван Николов“ за сборника с поеми и стихотворения „Мраморни години“.

Романът му „Портрет на поета като млад“ са оценени от читатели и критици още от момента на излизането на книгата. Романът е удостоен с множество престижни номинации, сред които за награда „Хеликон“, за български роман на годината от Национален дарителски фонд „13 века България“ и за годишна награда на Портал „Култура“ в категория проза.

За романа „Портрет на поета като млад“ е носител на наградата „Пловдив“ за литература, а с "432 херца" печели награда Хеликон за нова българска проза 2015.