Не може да имаш претенцията да си велик, а в същото време да си служиш с откровени псувни в самата тъкан на произведението. В описанието на книгата ясно пише: художествен роман. В този смисъл, писателят трябва да е цензор, да е "езиколюбител", да сгъстява посланията си отвъд обикновения език, а не да го използва тъй, сякаш е седнал в кварталната кръчма.
По същество: сюжетът е много тежък, изпълнен с насилие (и физическо, и сексуално, и душевно и каквото се сетите). Самия разказ на главния герой, още от детството му се ръководи от насилието. Първо от баща му, а после от другарите му, от жените в живота му, от затворниците, от Мематите, дори от Лейля, която всъщност пак го наранява. Финалът на романа е смъртта на Вено, в името на това да защити безпомощните старци от безчинствата на Мематите. Особено ме потресоха сцените от затвора или по точно спомените на Вено от затвора, в които затворниците буквално са се изреждали върху някакъв физически по- слаб мъж и по думите на автора са го " разпорили". Накрая са го убили. И това е бил просто един от случаите. По този повод и самия Вено възкликва " голям скот е мъжа. Особено когато няма жена до себе си".
Да не говорим, че един израз ми остана в паметта, който също ме потресе, изглежда част от затворническия жаргон:" Теб направиха ли те мома в затвора?" При което ответната страна веднага разбираше за какво иде реч.
Какво да ви кажа за този роман, покъртителен, на моменти гнусен, на моменти отблъскващ, суров, със сигурност на другия край на представата за красиво. И всичко това прокъсано от тук- там нецензурирани думи, абе направо псувни... Който го в прочел до края и смята, че с нещо съм преувеличила, нека да ме обори...