„Никога не прозираме отвъд нашите убеждения и, нещо по-лошо, отказали сме се от срещата с другия, срещаме само себе си, без да се познаем в тези постоянни огледала. Ако го разберем, ако осъзнаем, че винаги гледаме само себе си в другия, че сме сами в пустинята, ще полудеем...“
Мюриел Барбери, "Елегантността на таралежа"
(превод: Галина Меламед)
Елегантността на таралежа
Автор: Мюриел Барбери
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Факел Експрес |
| Брой страници | 304 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 250 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789549772678 |
| Баркод | 9789549772678 |
| Категории | Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Казвам се Рьоне. На 54 години съм. От 27 години съм портиерка в къщата ма ул. Грьонел 7, красив богаташки дом. Вдовица съм, дребна, грозна, пълничка, имам мазоли на краката и, ако съдя по някои неприятни за самата мен утрини, от устата ми се носи дъх на мамут. Тъй като рядко съм приветлива, макар и винаги учтива, не ме обичат, но ме търпят, защото отговарям напълно на представата, превърната в парадигма от натрупванията в общественото съзнание, за портиерка в жилищна кооперация."
Прочетох я преди три години за първи път После я препрочетох още много пъти... Една от любимите ми. Най-хубавото е невидимо за очите!
Страхотна книга!Заслужава си четенето!
Вече я имам и съм впечатлен.Благодаря на издателя!
Много интелигентна книга! Наистина прелестна!
Страхотна книга ! И както пише в анотацията- наистина изключителна ерудиция ! Много философия, много неща, за които да мислиш. Не е от книгите, които прочиташ и забравяш. Радвам се, че попаднах на нея, защото със сигурност ще я препрочитам отново и отново.
Книгата много ми хареса. Много добър стил, изискано чувство за хумор, свежи идеи и много теми за размисъл. Образът на Палома ми стана много любим! Виж, този на Рьоне понякога ми идваше в повече.
Препоръчвам!!!
Отначало ми се струваше, че само стилът е интересен в тази книга, но колкото повече напредвах в нея, толкова повече ми харесваше, а накрая ме разплака. Прочетете а, заслужава си!
Супер готина книга, дадоха ми да я прочета и исках да си я купя, но явно няма да стане. Как толкова бързо се е изчерпала? :/
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Книга изпълнена с интересни мисли и елегантни фрази и лек изтънчен хумор. Като платно, наситено с топли, ярки, есенни цветове.
След като затвориш книгата, остава едно чувство на комфорт и спокойствие.
Това е философски роман, който ни показва че, за да разбереш един човек, не е достатъчно само да го познаваш, а да можеш да можеш да погледнеш дълбоко в душата му, да се опиташ да мислиш по неговия начин, да гледаш през неговите очи.
Всеки, прочел книгата, накрая разбира, че таралежът със своите бодли и страха си от това да покаже нослето си, е невероятно същество, запленяващо с елегантността и нежността си.
Стефка Биволарска, Хеликон София - Славейков
Елегантна интелектуална книга, която съчетава по онзи особен френски маниер теоретичната и абстрактната философия с художествени и интерпретатиционни постижения.
Поставя въпроси, дава отговори, но най-хубавото е, че в нея всеки открива своите истини.
Стилът е лек, четивен, забавен. Книгата прилича на сборник с есета, включващи размислите на една портиерка и на дете, живеещо в същия блок, за изкуството, културата, за поведението на хората, за смисъла на съществуването, смъртта, клишетата в живота и ограниченията, които самите ние си поставяме.
С философска ерудираност, чудесно чувство за хумор и литературен вкус, Барбери ще ви плени със своя свободен полет на мисълта, в който без съмнение ще полетите и вие.
Дияна Танева, Хеликон Пловдив
Запознайте се със една очарователна в своите странности (уж) напълно, дори безлично, нормална героиня. „Елегантността на таралежа” на Мюриел Барбери е точно роман за привидното – една портиерка може да е вещ философ и дълбок изследвач на човешкото поведение, а не просто „лелката на входа”. Започваш да се замисляш, а замислянето води до прозрението, че всичко опира до добрите (между)човешки отношения, търсенето на щастие и малко внимание.
Барбери печели огромна популярност с написването на тази книга, разбира се първоначално във Франция, а после и по света. Четейки романа човек печели в пълна мяра от онези „тънък хумор, възвишени чувства, изключителна литературна ерудиция, изтънчен и значителен литературен вкус”.
Барбери печели огромна популярност с написването на тази книга, разбира се първоначално във Франция, а после и по света. Четейки романа човек печели в пълна мяра от онези „тънък хумор, възвишени чувства, изключителна литературна ерудиция, изтънчен и значителен литературен вкус”.
Димо Георгиев - Хеликон, Шумен
„Елегантността на таралежа ” - роман за красотата сред грозното, истината сред лъжата, висшето сред низшето, елегантността сред бодливостта... Най-фината съществуваща материя е човешката душа. Нея можеш да докоснеш не с ръка, а с любов или омраза. Можеш да я нараниш или извисиш. И заради това и свойство ние, хората, я крием под безброй пластове на маски и преструвки, заключваме я с хиляди катинари, затворили вратите водещи към нея. Така е и с Рьоне и Палома – главните действащи лица. Две чувствителни човешки същества, търсещи смисъл в безсмисления си живот. Едната - все още в началото му, а другата - преполовила го. За тях изкуството, книгите, музиката се явяват като бягство и източник на липсващата красота в живота им. Красота, която те се опитват да компенсират чрез онова, което големи творци са преживели и пресъздали във великите си творби. И въпреки това, всяка от тях осъзнава безсмислието на живота си, неговата сивота и пустота. Рьоне и Палома са две сестри по душа, които, за да съществуват сред другите, трябва да се правят на такива каквито не са, за да опазят това, което са. Всяка от тях играе своята игра...Но един ден те срещат Какуро, който променя живота и на двете. Сега вече красотата на приятелството -истинско и искрено- нахлува в живота им, осмисля ежедневието им, защото са срещнали една добра душа насред всички онези безчувствени и превзети хора. Красотата вече е истинска, защото е преживяна от човешкото сърце, което със своята дълбока чувствителност разбира, че в живота винаги е нужно малко разбиране и приемане на другия до теб.
Това не е книга за хората, които не си задават въпроси за живота. Това е книга за онези, които търсят... Търсят смисъл, търсят красота, така както нашите две героини ги намират в изпитата с обичан приятел чаша чай; в искреното общуване с друг човек, който те приема такъв какъвто си и те уважава; в направения от сърце подарък; в споделените мисли и чувства; в споделените моменти на щастие...Нима това не е елегантността на бодливия и тромав таралеж, нима това не е истинската сладост на горчивия живот...
„Как може да се определи стойността на един живот? „Важното- ми каза един ден Палома - не е умирането, а какво правиш в момента на смъртта си.“ Какво правех в момента на смъртта си - питам се - и отговорът ми вече е готов в топлината на сърцето ми. Какво правех? Бях срещнала другия и бях готова да обичам...”
Това не е книга за хората, които не си задават въпроси за живота. Това е книга за онези, които търсят... Търсят смисъл, търсят красота, така както нашите две героини ги намират в изпитата с обичан приятел чаша чай; в искреното общуване с друг човек, който те приема такъв какъвто си и те уважава; в направения от сърце подарък; в споделените мисли и чувства; в споделените моменти на щастие...Нима това не е елегантността на бодливия и тромав таралеж, нима това не е истинската сладост на горчивия живот...
„Как може да се определи стойността на един живот? „Важното- ми каза един ден Палома - не е умирането, а какво правиш в момента на смъртта си.“ Какво правех в момента на смъртта си - питам се - и отговорът ми вече е готов в топлината на сърцето ми. Какво правех? Бях срещнала другия и бях готова да обичам...”
Любина Йорданова, Хеликон Русе
Това е книга, която не може да бъде преразказана, тя трябва да бъде прочетена и изстрадана. С много разбиране, премерен хумор и съпричастност, авторката ни отвежда в света на любовта във всичките й форми. Сродните души - различни по пол и възраст, начин на живот – успяват да се открият и да споделят общите си мисли, въжделения и страдания. Красотата и елегантността на духа, които понякога са скрити дълбоко в душите на хората - са защитени от „бодлите на таралежа“.
Елена Площакова, Хеликон - Пловдив
Препоръчвам „Елегантността на таралежа“ с цялото си сърце. Романът на Мюриел Барбери е една от онези книги, които кротко си стоят и чакат да откриеш тяхната скрита и деликатна съвършеност. Това е прекрасна, необичайна и силна история за предразсъдъците и самозаблудите, на които робуваме в ежедневното ни общуване с останалите хора.
Героинята на романа Рьоне е срамежлива и старомодна портиерка на елегантна сграда с жители от висшата класа. Но тя е и нашият скрит философ, наслаждаващ се на киното, музиката и книгите с чиста любов и ентусиазъм. Изградила статуса си на незабележим човек, намиращ истинска радост в своето уединение, Рьоне се сприятелява с Палома - необикновено умно момиче, отвратено от живота на богатите и твърдо решено да се самоубие на 13-тия си рожден ден... Тяхното приятелство е изключително и оставя читателя силно развълнуван, на моменти смеещ се, а в други - със сълзи на очи.
Много рядко ми се случва да препрочитам книга, заради всички онези, които тепърва чакат да обсебят времето и съзнанието ми. Но за „Елегантността на таралежа“ съм сигурна, това е история, която със сигурност искам и ще прочета отново.
Даниела Апостолова, Хеликон Варна
Колко често се замисляте какво се крие в главите на хората, които виждате всеки ден? Как бихте реагирали, ако разберете, че дванайсетгодишната ви съседка планира да се самоубие, когато навърши шестнайсет? И да подпали собствения си дом. По-интересното обаче е, че мотивът й е, че не намира смисъл в живота.
Когато такива неща се случват, човек започва да се вглежда в лицата и предметите и да се пита доколко реалността е плод на собствените му възприятия, дали всъщност всичко, което ни заобикаля, не е само привидно.
Наскоро имах възможност да подържа таралеж в ръката си. Нормалният пулс на таралежа е 300 удара в минута. През бодлите не можете да го усетите, трябва да го сложите в дланта си и да почувствате топлата мека кожа на коремчето. Това обаче е доста трудно. Защото таралежите се свиват на кълбо.
Когато такива неща се случват, човек започва да се вглежда в лицата и предметите и да се пита доколко реалността е плод на собствените му възприятия, дали всъщност всичко, което ни заобикаля, не е само привидно.
Наскоро имах възможност да подържа таралеж в ръката си. Нормалният пулс на таралежа е 300 удара в минута. През бодлите не можете да го усетите, трябва да го сложите в дланта си и да почувствате топлата мека кожа на коремчето. Това обаче е доста трудно. Защото таралежите се свиват на кълбо.
Николина Бочева, Хеликон - Витоша
След феноменалния си успех във Франция книгата на Мюриел Барбие „Елегантността на таралежа” спечели и читателите по света. Те поставиха името на авторката на 5 място в класацията на най-популярните писатели.
Главната героиня се казва Рьоне. Тя е 54 годишна, портиерка в богата кооперация, но различна от другите, „бодлива”, добродушна и тиха като таралежите, чиито безмислостни иглички само ревниво пазят деликатната и чувствителна истина за тях. Такава е и тази интересна дама – външно бронирана, а отвътре изискана като „мъдрите си родственици” и елегантна като тях, с фамозен език и приятно чувство за хумор, плод на „пролетарското й самообразование”. Но тъй като таралежът е винаги подчерно интелигентен, затова той не е и масово явление. Това е и финалното послание на творбата. Така е и в света на хората.
Размислите на героите за живота и неговия смисъл, за изкуството и неговата роля в битието ни, за смъртта, и за всичко останало, изразено с фамозен език, с много чувство за хумор, интелигентно и остроумно ще откриете и с удоволствие ще прочетете в книгата на Мюриел Барбие „Елегантността на таралежа”.
Книга за всеки, за всичко и завинаги !!!
Непременно я прочетете!!!
Главната героиня се казва Рьоне. Тя е 54 годишна, портиерка в богата кооперация, но различна от другите, „бодлива”, добродушна и тиха като таралежите, чиито безмислостни иглички само ревниво пазят деликатната и чувствителна истина за тях. Такава е и тази интересна дама – външно бронирана, а отвътре изискана като „мъдрите си родственици” и елегантна като тях, с фамозен език и приятно чувство за хумор, плод на „пролетарското й самообразование”. Но тъй като таралежът е винаги подчерно интелигентен, затова той не е и масово явление. Това е и финалното послание на творбата. Така е и в света на хората.
Размислите на героите за живота и неговия смисъл, за изкуството и неговата роля в битието ни, за смъртта, и за всичко останало, изразено с фамозен език, с много чувство за хумор, интелигентно и остроумно ще откриете и с удоволствие ще прочетете в книгата на Мюриел Барбие „Елегантността на таралежа”.
Книга за всеки, за всичко и завинаги !!!
Непременно я прочетете!!!
Маргарита Янева, Хеликон Бургас
