Регистрация Вход

Възвишение

  • 3.53 Рейтинг: общ рейтинг: 3.53 (466)
много слаба слаба добра много добра страхотна
Наличност: ДА Доставка: 3 дни

Анотация: Милен Русков (1966) е автор и на "Джобна енциклопедия на мистериите"(награда за дебют „Южна пролет”) и „Захвърлен в природата“ (награда „ВИК“ за роман на годината).

Тази книга ни връща в епохата на българското Възраждане, когато двама бунтовници, ... прочети още

Хартиено издание

Цена:: 15.00 лв.

Анотация

Милен Русков (1966) е автор и на "Джобна енциклопедия на мистериите"(награда за дебют „Южна пролет”) и „Захвърлен в природата“ (награда „ВИК“ за роман на годината).

Тази книга ни връща в епохата на българското Възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи – т.е. малко революционери, малко разбойници, – участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност – „конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка“, по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на българския възрожденски език, в който всичко изглежда по неповторим начин смешно и очарователно. Но не свършва така.

Светлозар Игов: Увлекателно-драматичен сюжет, уникални като художествени образи герои, майсторско сказово разказване, трагика и хумор – новият роман на Милен Русков е ключ към философско-историческите и народопсихологически проблеми на възходите и провалите на българина и българската общност в техните исторически пътища и безпътици.

Миглена Николчина: Както и в другите си романи, той върви срещу течението на лесното и повърхностно писане. Като възкресява яркия, мощен, смешен, омагьосващ, покъртителен, първозданно свеж език на възрожденските ни писатели, Русков поднася темите, които създадоха България и българската литература, с нова сила и дълбочина, в диалог с Бога и фатума на историята. Глътка въздух в днешната задуха – онова литературно събитие, на което бяхме престанали да се надяваме.

Ани Илков: Книги като тези на Милен Русков нито се пишат лесно, нито се появяват често в България, а сигурно и навсякъде.

Митко Новков: Иронична, плътна, с богат език, въобще истинско постижение на българската литература.
ключови думи: , , , , , ,

Милен Русков

националност:
българин
Милен Русков

Милен Русков е роден през 1966 г. в Бургас. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като преводач. Дебютът му - "Джобна енциклопедия на мистериите" (2004) - носи награда от Националния конкурс "Южна пролет" (Хасково, 2005). През 2008 г. издава втората си книга романа "Захвърлен в природата".

Ревюта

Преди години, докато се разхождах из Котел и дишах с наслада въздуха му, стигнах до старото котленско училище.

Над входа му стоеше надпис: "Помогни ми да те возвися".

Беше толкова внезапно и красиво.  Думи, които не забравям цял живот.

Когато започнах да чета новия роман на Милен Русков, не предполагах, че там ме очаква прекрасна изненада: в основите на неговото "Възвишение" светеха, стародавно и вечно прекрасни същите тези думи. Бях щастлива да открия, че тъкмо те са станали ключ към историята за онези колоритни нашенски донкихотовци-санчопансовци  "револуционери", която писателят разказва с любов и вдъхновение...

Една книга, която изненадва, очарова, затрогва, забавлява през смях и сълзи... И един сладък, сладък възрожденски език, който прави книгата такава, каквато е - неподражаемо единствена сред постиженията на съвременната ни литература...

Керана Ангелова, ВИП консултант и приятел на Хеликон Бургас

Книга – „Възвишение“!

Язик – възрожденски!

История – общобългарска револуционна!

Херои – уникални образи.

Асенчо и Гичо така изпъкват, та чак изкачат от страниците на книгата и заживяват в съзнанието на читателя като любими литературни херои от любима книга.

Четене – всепоглъщащо и съпроводено със смъртоносен хил, не хим!

Уникален български исторически роман, който представя  по изключително запомнящ се начин народопсихологията на българина в края на XIX в., която не се е променила съществено през всичките тези години досега.

Макар и събитията, описани в тази книга, да засягат съдбовни моменти от историята на България, героите на „Възвишение“ съвсем не носят ореоли. Напротив! Те са обикновени и трагикокомични - някои са слаби и безхарактерни, други са силни в името на собственото си благо, трети са силни духом, но слаби сами…

Преди всичко това е роман-огледало, в което всеки българин може да се огледа и да се разпознае. Освен забавните моменти, които преливат от сраниците на тази книга, в нея има дълбоки, тъжни и верни прозрения за българския народ като цяло.

И тук се сещам за книгата на Казандзакис „Капитан Михалис“, където действието се развива  по същото време – в края на XIX в.

Капитан Михалис толкова ярко противостои на героите във „Възвишение”, където всеки си гледа кяра. Накрая сам Гичо  казва, че всичко е сън. Дори и свободата, за която всички се борят.

В книгата на гръцкия автор образът на Михалис въплъщава силата и смелостта на една  крилата душа, която се хвърля напред към смъртта в името на свободата. Тук тя е издигната до най-значимата  човешка ценност, която трябва да бъде извоювана и никой няма право да я чака, а трябва да се бори за нея, до последен дъх.

И капитан Михалис, и Гичо умират горе, на бойното поле, но всеки един от тях приема борбата за свобода по коренно различен начин. Единият умира възвисен, а другият, умирайки, моли Господ да го възвиси.

И все пак, въпреки трагичния край на „Възвишение“, остава да кънти надписът върху котленското училище „Помогни ми да тя возвыся”, който е призив за знание и ключ към едно по-добро бъдеще.

 

"Та както ми беше докривяло, му викам на Асенча:

- Българин да си е зла съдба. Туй сякаш не е име на народ, а болест някоя. Вечно несполучил.

Че ся замислих защо е тъй. Откъде таз немощност идва, тая нефелност? Причини много, но на мен ми ся чини, че главна е невежество. Не толкоз себелюбие или овчедушие, или тесногръдие или друга някоя черта карактера (табиета), а главно невежество. Невежество е в корена на сичко. От там бликат тез мръсните води. Невежий человек живее в малък свят. Не ще прехвърли мост от единия бряг на реката до другия. Другия го не касай. Широта светосъзерцания в него няма никаква. И какво тогаз очакваш?”

Любина Йорданова, Хеликон Русе

Възвишение“ (изд. Жанет-45) на Милен Русков е книга, за която се казаха много думи и също толкова бяха написани, романът заслужено получи и големите си литературни отличия, така че каквото и да добавим, вече ще е казано. За да не изпадаме в празнословие, ще ви препоръчаме само да хвърлите един поглед на романа и ако не ви заинтригува, го оставете, но това едва ли ще стане. Дори и тези, които, като типични отрицатели, търсят слабостите му, са запленени от езика и действието и го дочитат докрай с голям интерес. Защото „Възвишение“ е четиво, което ще ви повлече във времето и пространството, ще ви поведе по пътечките на българското ни самосъзнание, за да стигнете до едни въпроси, на които ще се наложи да си отговорите честно. Какво е национализмът, например. Кое точно е национализъм, кое е патриотизъм, как възприемаме ние днес родината си и как са я възприемали хората, които са преживели миговете на Освобождението. Сто и трийсет години не е чак толкова далечна дистанция във времето, онези живели по онова време не се различават много от днешните хора, ние не сме много по-различни от нашите прадеди. Милен Русков е убедителен точно в тази азбучна истина и няма как да не се съгласим с него, дори да сме от тия, които оспорват историческия му роман, че както сред нас днес има хора, готови на саможертва и подвизи в името на голямата идея, така има и подлеци, и обикновени люде, готови да поработят, за да изкарат някоя пара, като тези последните са огромното мнозинство и абсолютно същото е било положението и в епохата на големите исторически раздвижвания. Да, свободата е нещо извънредно, нещо непостижимо за обикновения ум, но повечето от нас са обикновени. И героите във „Възвишение“ също спадат към тази ежедневна категория. Това ни липсваше, наистина. Това приземяване, отрезвяване, поемане на глътка чист въздух. Защото от повтаряне на мантри и издигане на паметници в съзнанието ни се беше замъглило, беше станало задушно и банално. Мантри се повтарят от робите. Ние ще трябва да осъзнаем, че и Левски, и Ботев са били изключителни млади мъже с изключителна смелост и хъс, но все пак хора от плът и кръв. Обожествяването е излишно. Тръгнете на път с Гичо от Котел и Асенчо от Жеравна и се изкачете на това „Възвишение“. Там от високото Милен Русков има какво да ви покаже.

от Хеликон
  • Мнения за книгата (91)
  • Издател: Жанет-45
  • Година на издаване: 2011
  • Брой на страници: 408
  • Корици: меки
  • Език: български
  • Тегло: 480 грама
  • Размери: 20x14
  • ISBN: 9786191863013
  • Баркод: 9786191863013

изпрати мнениеМнения за книгата (91)

Подреди по:
  • докладвай

    Аз пък все си мислех, че предназначението на литературата (истинската) е малко по-различно от това "да бъдеш самия себе си". Е, четете си Кирил Терзийски. Че то него и днес почти никой вече не го знае - освен от разни "риалити".

    Заедно с "Физика на тъгата" (с който са много различни!), "Възвишение" е най-големият български роман от началото на века. Празник за влюбениет в езика.

  • докладвай

    И два филма да направят по тази прехвалена книга, след 100 години никой няма да знае кой е бил М. Русков, Г. Господинов и останалите от гилдията. Ще се помни само името на К. Терзийски, защото той единствен засега пише и играе със свален карти, т.е. той е себе си. А именно това историята обича и припознава като наследство!

  • докладвай

    Книгата вече има тираж!

  • докладвай

    Жив да си, Миленчо! Езикът ти в книгата е наслада за душата. Да пишеш по този начин не ще да е лесна работа.

  • докладвай

    Най-големият недостатък на "Възвишение" е, че свършва. Просто се чудя на себе си, как се опитвам да се задържам и да чета по-малко, за да имам повече време да й се наслаждавам... Някъде около краян на третата четвърт героят (авторът) изпада в доста лирически отклонения, което не се нрави на желаещите ни повече "екшън", промити мозъци, но все пак нека си спомним за класическите форми - примерно много от великите симфонии биха ни доскучали, ако ги слушахме в цялостност, вместо само избраните, всеизвестни пасажи.

    Не мисля, че е нужно книгата да се превежда на чужд език, тъй като тя е писана само и единствено за нас. Но искам да кажа на критиците да ни уведомлят немедленно, га открият подобна виртуозност у англо-немецкий автор... Милен Русков ми връща вярата не само в българска мисъл (и гений), но и в българский народ въобще.

  • докладвай

    Русков е необикновен автор, книгата му също е необикновена. Може би трябва да мине известно време, за да бъде видяна по-ясно. Всякакви прекалени хвалебствия или пък форми на заклеймяване сега са излишни.

  • докладвай

    А може да прочетете по-приятна книга- "История на Франция"524 от Сан Антонио

  • докладвай

    Житие и страдания грешнаго Софрония

    Аз, грешний в человецех, родих ся на село Котел от отца Владислава, а от матери Мария и положили первое имя мое Стойко. И като съм бил три лета, преставила ся мати моя. И отец мой поял другою жену, що беше люта и завистлива. И родил сас нея мужеское дете и токмо свое дете гледаше, а мене все отритваше.

    Начална страница от ръкописаИ като бях девят години, подадоха ме на книжное учение. По-напреди не би возможно да пойду на учение, почто повише болен и немощен бях. И като поидох на учение, голямое прилежание и остроумие имах. И вскоре изучих ся простое чтение. Понеже у Болгария не има философское учение на славенския язик, наченах да учим по греческий язик и изучих Октоих. Като наченах Псалтир, прииде вест, како са преставил отец мой на Цариград от чумата в лето 1750. Останах аз без отца и без матер. Тогива бях 11 години. Тогива ме узе стрий моя наместо сина, почто не имаше чада, и предаде мя на занаят.

  • докладвай

    Приятна книжка в която е видна ерудицията и въображението на автора. Умението да разказва увлекателно и със замах. За съжаление, единственото което остава е забавния старовремски диалог и произтичащите двусмислия и намигвания. Фабулата е елементарна, действие почти няма. Оценка 4.4.

  • докладвай

    "книгата е космополитна"

    а партията греши ли, когато е права?
    имам нужда от много космополитизъм, мисля да отида в меката на космополитизма - илиянци

  • докладвай

    Поздравления за романа на Милен Русков, изключителна книга,независимо,че трудно би била преведена на чужд език,книгата е космополитна.Аз съм страстен читател, не съм професионален критик, нито специалист в литературата, но считам, че това за момента е върха в българската литература.Няма излишна дума,реалистични образи, философия на вечните морални ценности, житейски изводи,които много напомнят и днешното ни време и нрави.Изтънчен хумор, сатира и ирония.Бих нарекла автора"българският Удхаус".Според мен тя се родее и с "Амазонката от Варое" на Боян Биолчев.Прекрасни книги!

  • докладвай

    Не се абете всуе, щото няма как да бъде преведена тази книга на друг език. Работата не е в това, че другите езици си имат жаргон, а в това, че играта на думи, двусмислиците, особените словосъчетания са си характерни за всеки един език и звучащи пълнокръвно и разбираеми само на него. Това е все едно да превеждащ руския жаргон - никога не се е получавало. Така че - забравете! Книгата е хубава, за регионално позване, и това е достатъчно.

  • докладвай

    "Ако я преведат, направо ще ни злепостави като нация от бездарници!!!!!!!!!!!" - всеизвестния наш страх "да не се изложим пред чужденците"!
    А до въпроса за превода на чужд език - сигурно си мислите, че чуждите езици нямат жаргони, диалекти.
    Повечето отрицателни мнения са следствие на комплексите ни за малоценност, като отделни личности и като нация. И навика ни да си оправяме настроението със спомена за наши велики исторически личности. Велики исторически личности за които мислим като за бездушни икони и забравяме, че и те са били живи хора, със своите добродетели и пороци. И че това е трудното - въпреки трудностите на битието и своите недостатъци, да успееш да направиш нещо велико. И да спрем да се оправдаваме за своя мижав живот с Епохата, Другите и т.н.
    Жесток роман!

  • докладвай

    Тук не става дума дали Русков е добър или не.
    Явно е, че е добър щом го наградиха. Става дума, че не е хубаво да се пишат лоши неща срещу родителите ти , жена ти, децата ти и т.н. просто логиката го казва. Според мен същото е и за родината.
    Аз не знам други автори да осмиват историята на родините си.
    А дори и да има някои такива, това не е хубаво.
    Ако не можеш да кажеш нещо хубаво за миналото, по-добре не казвай нищо. Както е и за мъртвите. Паметта не бива да се петни. Мое мнение.

  • докладвай

    До 75 коментар:

    И как точно е очернил изброените от теб личности автора? Или смяташ, че по онези време, хора, като тези описани в романа, не са съществували? Че Стамболов не се е крил след провала на въстанието, че Заимов не е обикалял с женски дрехи, че Левски не е бил предаден, за да бъде заловен и убит, че Димитър Общи не разкрива цялата революционна мрежа, че никой не се отзовава на помощ на четата на Ботев. Или това са някакви факти, които не е хубаво да се споменават и интерпретират, за да не се опорочи националния идеал? Напротив, всеки човек трябва да си знае историята, хубавите и лошите моменти в нея. Това, че автора описва някакви пишман хайдути, не означава, че ги осмива по някакъв начин. Показва, това, което и ние знаем от историята, колко незрели, наивни и неподготвени всъщност сме били за това въстание, независимо от всичко което са сторили Левски, Бенковски и останалите революционери.

  • докладвай

    Съчинена книга. Кънти на кухо. Прочетете "Калуня-каля"" и ще видите кой е истинскят писател. Само че Георги Божинов не е жив и няма кой да го награди.

  • докладвай

    Колкото и да защищавате тази книга, не можете да отречете, че оригиналния подход на автора на който толкова се възхищавате е доста подривен по отношение на националния ни идеял и националната ни идентичност. Ако автора беше приложил тоя подход към друга тема може би пак щеше да спечели възхищението на тия дето сега му се възхищават, но нямаше да очерня славните бойци за свободата на Майка България. Той обаче си е избрал да пише точно за най-светлия и свят период в историята ни, когато светини като Ботев, Левски, Стоянов, Караджата, Стамболов, Х.Димитър, Каравелов, Вазов, Друмев и други създават националния ни идеял и ни превръщат в Достойна Нация. Това намирисва на предателство на националните интереси на България и охулване на малкото неохулени неща в историята ни.

  • докладвай

    Коментарът е изтрит от администратор.

  • докладвай

    Мда, написах малко повече коментари, но си останах само с надеждата някой да може да ме обясни кое е оскърбителното в представянето на този период от историята ни по този начин. Общо взето някой идва /не мога да знам дали става въпрос за един и същи потребител/ и пише нещо, като се опитвам да последва някакъв диалог, за да разбера аргументите му, след него идва нов коментар, от потребител с друго име, който казва същото. Общо взето се въртят нещата в омагьосан кръг и така и не разбрах с какво героите не са автентични и очернят реалните исторически личности, на които да речем да някакви прототипи. Никъде не съм защитавал романа и не съм обяснявал колко е велик, както и не се крия под различни имена, за да създавам впечатление за много мнения в една посока. Пък и местата, където може да си направиш справка за книгата и отзивите за нея са доста, така че лично аз не виждам смисъл от коментари в стил- графоманска шашмотевина и т.н. Иначе М. Русков не го познавам, но от това, което съм гледал и слушал и чел от него, ми прави приятно впечатление на мислещ и ерудиран човек.

  • докладвай

    Гледам и що да видя, .Половината от коментарите написани от някой си Владислав. Та въпросният индивид до толкова ни занимава с егоцентризма си ,че с основание го подозирам във второто аз на автора или най-верния му платен трол. Поздравления господа. Със собственоръчно написани коментари - в най-коментирани.
    Питам се аз: Кой ,кога и в съревнование с кои други книги и автори номинира въпросното неразбираемо словоизлияние от диалектизми ,писано сякаш от Черноризец Храбър, до казионната европейска награда, дето бе наградено всичко що бе предложено?. Естествено без да бъде прочетено. То зер и дядо Вазов и Паисий са по разбираеми.

  • докладвай

    Книгата е много хубава, веднага се усеща ,че четеш нещо различно. Архаичният език на който е написана отначало е труден , после се свиква, даже след края на книгата може да си поприхванал някои паразитни ругатни :P Искам да отговоря на хората които обвиняват автора ,че е антибългарин, че ни злепоставя пред чужденците, че ни мачка националното самочуствие... Това са зубрачи на чужди тези, които или не са чели книгата или не са вникнали. Първо никой , който не си обича родното няма да гребе срещу вълните и да пише на "ибахгоиезика". Второ, авторът знае,че пише непреводим роман, изцяло за българският пазар и това му прави чест. И трето, да четат малко по-внимателно.Бил "поругал" българските герои (??). Споменават се преди всичко Раковски,Общи и Левски от действителните лица. Раковски и за миг не е иронизиран. За Общи и Левски вече писах долния коментар.Ако трябва да посоча нещо което не харесах в романа , това е честото боравене с географски понятия. Спрягаше се глагола "иба" може би малко повечко, но пък винаги ми ставаше смешно. И ако героя си е бил такъв човек , да си псува непрекъснато ... то зна? си е било даже рералистично. Има ги такива днес... така че това по скоро не :)

  • докладвай

    Златке, Общи е идеализиран само от позицията на своите съвременици - неуките герои от книгата. Авторът има друга позиция, иронична , която се съдържа между редовете. Например,често се прави паралел с Левски и ако си спомняш, за него пише само косвено,че не са успяли Гичо и Асенчо да го заварят в съответния градски комитет. Тоест е бил деен и непрекъснато е обикалял. Вършел е реална работа. Това едно , второ проследи хроногически нещата. Общи е описан преди залавянето му, книгата свършва там. Негативния му образ на прибързан човек е оценка на следващите поколения на база издайничестата които прави пред съда.

  • докладвай

    Чета част от коментарите на преждеписалите и ми иде да им река като героят от романа Гичо:
    "Абе! Хора са много прости! Аз туй казах ли го? Ако не съм, да знайте: Хора са много прости!"
    Книгата е феноменално добра, но определено не е за прости хора.

  • докладвай

    От повечето коментари тук добивам впечатлението, че прочелите книгата са силно комплексирани и не възприемат реалистични повествования. Книгата е твърде добра за незрели тикви, пълни с криворазбран патриотизъм и историческа неграмотност. Браво на Русков. заслужава още награди. На простолюдието, което счита, че да се напише книга на диалект е лесно, изказвам искрени съболезнования... Четете любовни романи. По-лесно смилаеми са.

  • докладвай

    http://Линкът е изтрит от администратор.

    Страхотно интервю на Русков. Отговаря и на въпроса как ще бъде преведен рома на чужд език.

  • докладвай

    И аз ще пропусна.

  • докладвай

    Книгата не премълчава "смелостта да се изправят пред многобройния похитител на страната ни", напротив, накрая всички герои показват такава смелост в идентична ситуация.

    И кои са тези грешки, които са уголемени в романа? Може ли да се посочи нещо по-конкретно.

  • докладвай

    автора се подиграва с националните ни герои

    това е предателство на националната ни кауза

  • докладвай

    Владиславе, жалко че се изписваш тук с името на Владислав Варненчик( полският военоначалник на кръстоносците, загинал в опита си да убие завоевателя султан Мурат). Ами че поразходи се до Варна, да видиш паметната му могила с надпис "Ладислао Варненси" и вкарай някои верни мисли в чутурата си. Достатъчно голям е героизма на българските патриоти, пред който гаснат съвсем човешки единични грешки, които тая книга се опитва да уголеми , премълчавайки за по- голямото( смелостта да се изправят пред многобройния похитител на страната ни, каквато е имал в далечното минало един чужденец, оставил костите си на бойното варненско поле).Е, не е необходимо непременно да слушаш"Тих бял Дунав се вълнува...", но на "Край Босфора шум се вдига" трябва да станеш и да маршируваш! Освен ако не си българин.

  • докладвай

    Велика книга!

  • докладвай

    По какъв начин точно е очернено "славното ни минало" и кои велики герои са представени по начин, непознат на историята и в отрицателен смисъл?

  • докладвай

    Нищо авангардно или интересно няма в тази книга, само смешни опити на един писател да се прослави очерняйки славното ни минало и великите ни герои. Позор.

  • докладвай

    Признавам, не съм я чел. Но пропускам. Защото мисля, че обичам България. И не мога да понеса поредната гавра. Пък било и тя написана увлекателно. Мисля, че днес, повече от всякога, не трябва да се пише срещу родината.
    Родината е като майка за всички, може да не е идеална, но тя трябва да се обича, а не да се хули.

  • докладвай

    Не смятам, че Общи е идеализиран. По-скоро за мен нещата почват от- какъв юнак е Общи, до- как се подлъгахме по акъла му и провалихме това, което прави Левски. Според мен не можем да идеализираме или демонизираме напълно историческата личност Общи. Още повече, че тогава това си били силните личности, които са имали качествата да поведат народа към нещо- Левски, Общи, след това Бенковски. Никой не е можеш да знае кое е правилния начин. От разстоянието на годините вече може да преценим, че може би този обир е бил грешка, но кое би дала гаранция тогава, че е нямало да бъде и успех. Освен това, предполагам знаете една от версиите, Общи разкрива мрежата, прилагайки "тактика на множеството", за да предизвика смут в османските власти. Но тук пак всичко опира до малодушието на някой българи, появата на снимка на Левски и т.н. Яна Язова има малко по-критичен поглед за Общи в първата част от трилогията "Балкани", но не бих казал, че има някаква огромна разлика с това, което предлага Русков като интерпретация, ако може въобще да се направи някаква аналогия между двете творби.

  • докладвай

    Владиславе, Гичо се опитва да се издигна дори над себе си и такива хора наистина е имало. Но Асенчо си остава дребна душица, гледаща да докопа парите и да оцелее пък макар и с предателство - и такива ги е имало. Така че това е един много правдив роман. Само не разбирам защо предателят Димитър Общи е така идеализиран. Та тъкмо той довежда до провала на Левски и и обесването му. Това не мога да преглътна в този роман въпреки всичките му останали достойнства. Все очаквах към края обрат в отношението на автора към него. Един вид похват - води те в някаква посока, а после със замах ти открива същинския образ на един самозванец - Общия. Но изглежда самият Русков има крайно невярна представа за този човек и ни я натрапва до самия финал. Жалко. А иначе романът е хубав.

  • докладвай

    Халтура.

  • докладвай

    Не е ставало въпрос за "пример за добродетелен човек измежду отрепките на Русков", за да дам такъв, но с удоволствие ще го направя. В крайна сметка Асенчо и Гичо не се ли скитаха в името и отдадени на една идея, не бяха ли подложени на изкушението да вземат парите за себе си, но вместо това приеха съдбата си, не бяха ли подложени на един куп изпитания, за да предат едно писмо на Левски? Това не са ли постъпки, които показват, че героите имат добродетели?

  • докладвай

    За човечеца- автор на тая литературна издънка съм напълно съгласен с Вика, но нещо не ми идва на сърце уникалното разследване на Владислав, в което с родилни мъки изрови няколко криворазбрани възрожденски примери. Ами да, като не може да изрови нито един пример за добродетелен човек измежду отрепките на Русков, си смени темата на дисертацията- тръгна да се рови за пороци сред светлите възрожденски личности, белким успее да наклепа историята ни, в унисон с разглеждания тук "автор", че даже "авангарден автор".Бря, би казал и самият бай Ганьо...

  • докладвай

    В момента под диктовка и поръка от Брюксел и Вашингтон се пишат много книги целящи да унизят нац достойнство, да смачкат нац самочувствие и да заличат нац самоличност!
    Тази книга и успеха и са ярък пример затова! Само затова печели награди и се радва на фалшива слава от графомански възторзи!
    Лошото е че книжлето и литературна и естетическа стойност няма. Колкото и саморъчни хвалби да се излеят за него винаги ще си остане графоманско недоносче на един жаден за слава и пари човечец.

  • докладвай

    Аз не искам да променям нищо, просто те питам какво мислиш по въпроса за аферата с лойта, като исторически факт, а не измислица. Или за Стоян Заимов, който се е крил в женски дрехи на един таван. Или пък за самоволното решение на Общи, в резултат на което е издадена голяма част от революционната мрежа, изградена от Левски.

  • докладвай

    Представата ми за възрожденския човек е непоклатима, както и за антиобраза й, който не понасям. Нито ти, нито бездарни измислени автори ще ми промените представата за възрожденския човек и ще ме накарате да вярвам че той е някаква мутра.

    Ай ходи да четеш други книги!

  • докладвай

    "Възрожденския човек не е като човека в последните години, дребен нищожен боклук за когото свободата и честа нямат значение..... всъшност възрожденският човек е пълното отрицание на съвременниците ни - тези лакеи...."

    По този повод се сетих за т. нар. афера с лойта във Врачанския революционен окръг. Интересно ми е как един такъв пример се вписва в представата ти за възрожденския човек. :))

  • докладвай

    Да си българин било болест..... леле, както казва Класикът - пази боже сляпо да прогледа....

  • докладвай

    Възрожденските хора не са като днешните мутри, шмекери и крадци, на които подражават противните герои на Русков.

    Русков иска да увтръди мутризацията и оскотяването на обществото ни. Загубата на национален суверенитет, в който общо взето всеки треторазряден чиновник от нечие чуждо посолство ни казва какво да правим.

    Това състояние на безпомошност из което виреят мутри, крадци и чудовища. И националните предатели на посттоталитарна България

    Възрожденския човек не е като човека в последните години, дребен нищожен боклук за когото свободата и честа нямат значение..... всъшност възрожденският човек е пълното отрицание на съвременниците ни - тези лакеи....

  • докладвай

    В крайна сметка прочетох книгата, благодарение на негативните коментари тук, за което благодаря на всички, които са се отчели с такива. Мога да кажа само, че съм впечатлен, романът наистина е страхотен, като последните 100 страници, както и финала на книгата наистина са много силни. Разгръщат се теми, които са актуални и днес- за свободата, за това съществува ли понятие като народ и нация, за това защо едни хора трябва да се подчиняват на други и т.н. И определено финала не беше очакван за мен, искаше ми се да не завършва точно така, но определено беше доста силен. Препоръчвам на всеки.

  • докладвай

    "Портокал с часовников механизъм" не е графомания написана само заради стремежа да стане известен автора й. Тя е литература а не Халтура!

  • докладвай

    Интересно ми дали за "Портокал с часовников механизъм" е имало същите отзиви, навремето като е излязла.

  • докладвай

    Книгата на Русков е оскърбителна и обидна за Българският език и за Българският народ.
    Освен това е и зле написана и съчинена от графоман за графомани.
    Много шум за нищо!

  • докладвай

    Милен Русков обижда българския език с романа си. С нечетимата му реч пълна с вулгаризми и псувни на някакъв измислен псевдоархаичен диалект. Книгата действително трудно се чете и понася.

    Между другото българският е особено красив и пластичен език. Прескрасен език за художествена литература.

    Колкото до коментатора Владислав. Объркал си се ако си мислиш, че останалите ще търпят някой да ги обижда. Някой си Милен Русков.

  • докладвай

    На въпрос от вестник Родина, Лондон от 16.10.2014 г. :
    Бихте ли eмигрирал?
    М. Русков отговаря така:
    Не бих. Аз съм съдбовно свързан с езика. И мога да го упражнявам само в собствената си страна.

    Браво!!!
    По това се познават истинските творци и българи, които не се страхуват от трудното битие и си стоят в родината.
    Браво Милене!
    Не са много хората като теб!

  • докладвай

    Нищо особено - автора се прави на интересен и толкова.
    Ако това е сред хубавите български книги жалко за българската литература!

  • докладвай

    Благодаря на коментатор 37.
    Точно така трябва. Да се покава част от книгата.
    Красноречиво е.
    А съответно е и потресаващо.
    Пропускам!

  • докладвай

    До 37:

    Ако от това ти се сваля националното самочувствие, наистина жалко. Защото само човек, без самочувствие или с разколебано такова, може да се почувства обиден или засегнат от този текст, който се извадил.

    Отделно, че извадено така от контекста, въобще не може да стане ясно за какво става въпрос.

  • докладвай

    Какъв цветущ език предлага тази книга.
    Каква жива ''поезия'' е това.
    ''Браво'' в кавички.

  • докладвай

    Българе, българе... Как съм ся аз озовал сред вазе? Туй ми е най-голямата грешка в живота.

    Българин да си зла съдба. Туй сякаш не е име на народ, а болест някоя.

    сичко българско е такова! Умряла работа! Сичкото е сбъркано в тая България – и мостовете, и реките, и полята, и сичко! Зафанали къща – построили курник! После сложили там коня!

    а това е като бръщолевене на болен мозък:

    Той (Станко) ивритский язик не знай, защо оназ солунска мома деца си не научила, нито пък внуци си, и си въобще минало в строга тайна държала, каква е що е, но хора с течение времени едно-друго разбрали и затуй говорят, че тоз Станко тъй го гледаш Станко ся зове, но е чифут и му е ум другояче устроен, не като на ПРОСТИ българи
    .....................
    Коментарът е редактиран от администратор.

  • докладвай

    Добре де, дайте конкретни примери- кои моменти от книгата имат за цел ни снижат националното самочувствие? Някои образи и събития са представени по неподходящ начин или какво? Нормално е да има негативни мнение, но поне да са аргументирани, за да мога да им се доверя.

  • докладвай

    Романът изобщо не е антибългарски. Просто не е лозунгаджийски. В него няма клишета и изтъркани образи с недоказана истинност. Книгата е самобитна, неповторима, цветна, смешна и тъжна. Неповторим почерк и най-качественото, което се е появило в българската книжнина през последните двайсет години.

    Хейтърството тук е просто нелепо.

  • докладвай

    Срам ме е че съм българка заради тази книга.
    Очевидно е писана по соросоидни програми целящи снижаването на националното ни самочувствие с цел да ни претопят като народ и да заличат културната ни идентичност за да сме послушни роби на запада.

  • докладвай

    Някой може ли да се аргументира, защо е антибългарски романа, за да знам дали да посегна към него.

  • докладвай

    Ако я преведат, направо ще ни злепостави като нация от бездарници!!!!!!!!!!!

  • докладвай

    Натрапвана ни постоянно с агресивна реклама.
    Одиозно, посредствено четиво.

  • докладвай

    Срамувам се от това че автори като Русков ни представят в чужбина и ни изкарват като неблагодарна към освободителите си нация! Русков има една цел да ни изкара глупави злобни и ужасни за да ни смачка още повече самолчувствието и да ни мачка запада още по-силно с колониалното си робство!

  • докладвай

    Първо, въобще няма да бъде преведена, и второ, ако недай боже я преведат, направо ще ни злепостави като нация от бездарници, щом това е най-доброто, което е могла да представи за награда.

  • докладвай

    В един превод винаги се губи част от текста, затова трябва да се радваме, че именно ние имаме честта да четем романа в оригинален език. Все пак наистина би бил интересен вида на превода.

  • докладвай

    Добре, с общи приятелски усилия "Възвишение" бе награден, но недоумявам как това жаргонно бръщолевене ще бъде преведено на какъвто и да е език!

  • докладвай

    Оригинален, актуален, искрен и забавен. Колко малко трябва на един български роман да бъде впечатляващ. Повтарям: впечатляващ!!!

  • докладвай

    Крайно антибългарска книга, не бях чел такива клевети и сквернословия за българския народ, и за Възраждането, и за Революционните комитети, и за Левски.. Поредната поръчкова книга, целяща да ни отдалечи от славянските ни корени, да ни омерзи, да погуби националното ни чувство и да ни превърне в безродници, лесни за манипулиране от Запада!

  • докладвай

    Ами въпреки съпротивите си, ме сломи. Ставам му фен :)

  • докладвай

    След 20-30 години едва ли някой ще чете и ще купува книги в България, така че да се твърди, че Русков щял да бъде помнен, е смешно и нелепо. Дори талантливите писатели няма да бъдат помнени, камо ли графоман и компилатор като Русков.

  • докладвай

    Русков е най-големия български писател! Ако някой не го е разбрал, то е за неговата сметка. Смятам, че всеки гражданин на тази държава би трябвало поне да направи опит да се запознае с творчеството на Русков и би било много странно, ако след това да не поиска да има негови книги в библиотеката си. Защото след години да не знаеш творчеството на Русков ще бъде толкова срамно, както да не знаеш творчеството на Вазов.

  • докладвай

    Наши автори като Пангелов и Георгиев писаха същите неща в началото на 90-те, но тогава не им обърнахте внимание. Сега се превъзнасяте по графомана Русков. Сами не знаете защо. И тази мода ще отмине.

  • докладвай

    Към Книгокрушенец № 19:
    Някой, като не проумява нещо, го отрича. Не може всяка книга да се чете набързо и само за забавление. Трябва и да се позамисли човек. Има и такава духовна храна, която не може веднага и направо да се гълта, а трябва да се посдъвче. Хайде, опитай пак да прочетеш книгата, но малко по-бавно.

  • докладвай

    позьорска книга. авторът си чеше езика и се прави на интересен. никакво съдържание, никакъв смисъл. но на графоманите така им харесва, защото русков пада до тяхното ниво. а може повече.

  • докладвай

    Хайде сега, диалекта ви пречи! Стига се правете на аристократи. Както казва великият Г. Гунчев: "Всички сме от село!"

  • докладвай

    .... по-скоро е смеска между Мечо Пух и Хъшове. Асенчо е Прасчо, Гичо е Пух, а Общи - Кристофър Робин. :)

  • докладвай

    Книгата е нещо средно между "Дао притчи" и "Записки по българските въстания". Историята на един човек на "Делото" и размислите му за живота, вселената и всичко останало

  • докладвай

    Смисълът на цялата книга - се събира в 4 нейни страници от 379 до 382 стр. Прегледайте ги, ако ви харесват - си я купете!

  • докладвай

    Не е лоша книгата, но на места автора се отплесва прекалено в обяснения, които нямат нищо общо с героите или сюжета. Пък и не знам какви са тези "четници", които размишляват постоянно за съдбата на Кимерийците, имат познания за "самскрит" и други подобни. Не е много реалистично...

  • докладвай

    Много хубав роман. Не е вярно, че от диалект роман не става, но за жалост наистина е непреводим. То пък други като са преводими, та някой интересува ли се навън от нашите литературни достижения?

    Много разсъждения са адресирани направо към нашите съвременни политически главоблъсканици и безизходици. Все пак взискателният читател се чуди на някои времеви несъответствия, които дори не са нужни са сюжета, като появата на Бенковски в Копривщица тъкмо с това име, когато той съвсем не е там през това време и все още не са се случили събитията, довели до преименуването му. И за подпалването на Истанбул е още рано през 1872 г. То изниква като идея и групата на подпалвачите заминава за там чак през 1875 г. Има и други разминавания, но хайде да не сме дребнави. Просто е неразбираемо защо са му на автора, като нямат значение да действието в романа. Като ги отминах, притваряйки очи, стигнах полека до финала, където потънах и се изгубих в многословие и неяснота на автора как точно да завърши книгата. Той сюжетно я завършва, но философски и смислово се размива. Би могъл да я стегне и доизпипа за второ издание например. Всичко това го казвам с най-добро чувство и искрена възхита от цялостния изказ в романа и великолепната виртуозност, с която Милен Русков си служи с езика, който е избрал. Поздравявам го за храбростта да си послужи точно с такава словесност!

  • докладвай

    Първите няколко страници са като шамар и бяло петно - не можеш да се ориентираш, не разбираш нищо. След това изведнъж напипваш нишката на словото, повествованието само извира изпод думите, които са странни, особени, на места непонятни. Накрая не можеш да я оставиш, докато не я прочетеш.
    Великолепен роман за слабостите ни, за илюзиите и загубената свобода - не тази, която беше извоювана с помощта на руси, румънци и финландци, а вътрешната, личната, неприкосновената. Задължително четиво за тези, които все още отгръщат с любопитство и надежда български автори.

  • докладвай

    Голяма глупост, от диалект роман не става.

  • докладвай

    Книга, достойна да стои до томовете на Вазов и стиховете на Ботев във всяка българска къща! Дай боже повече такива празници за душата на българския читател! Жалко , че не може да бъде преведена ,без да изгуби от чудесния си национален, наш, български привкус. Трудно биха се намерили еквиваленти на чужд език на тази смешно-очарователна българска лексика! ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА МИЛЕН РУСКОВ!

  • докладвай

    Коментар изтрит от администратора.

  • докладвай

    Великолепна книга. Въпреки, че не долюбвам историческия жанр, си купих тази книга и с голямо удоволствие я прочетох. Ще направя подарък и на мои близки. За съжаление, наистина е непреводима на чужд език.

  • докладвай

    Най-добрият ни автор в момента. И за разлика от некадърния Пенчо Славейков наистина заслужава Нобелова награда.

  • докладвай

    Книгата е уникално добра. Третира толкова злободневни теми и проблеми. Яд ме е, че няма как дабъде преведена на световен език, без да се загуби живия изказ на автора и описанията. Книга като тази би помогнала на много чужденци да ни опознаят като народи индивиди. Голямо браво.

  • докладвай

    Коментар изтрит от администратора.

  • докладвай

    Коментар изтрит от администратора.

  • докладвай

    Един от най-добрите български романи писани някога! Тази книга трябва да я има във всяка българска къща! Радвам се, че България има романист от класата на Милен Русков!

  • докладвай

    Предпочитаният ми жив български автор. А самата книга е невероятна.

  • докладвай

    Много приятен автор!

Кирилица:
Попълнете текста от картинката

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

За всякакви други въпроси или коментари моля изпращайте на service@helikon.bg