Нашингтон

Автор: Михаил Вешим

Коментари: 20

Издател Сиела
Брой страници 184
Година на издаване 2010
Корици меки
Език български
Тегло 238 грама
Размери 13x20
ISBN 9789542808336
Баркод 9789542808336
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 12.00 лв.

Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем.
Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа.

от ? / дата: 24 юли 2017

О, здрасти, Мони! Не ти ли се препълни вече кошчето? Че там изхвърляш всички книги, които се продават в "Хеликон".

от Мони / дата: 23 юли 2017

В кошчето за хариени отпадъци.

от Силвестър / дата: 21 юли 2017

Да, тук има фаца, най-доброто от Вешим, четох я, имаше смешни моменти, но някак се движи по повърхността. Препоръчвам за неангажиращо четене, весела е.

от Десислава Райчева / дата: 16 дек 2016

Много увлекателна книга! Според мен надминава "Английският съсед". Особено препоръчително четиво за българи с роднини, живеещи в чужбина...

от LINNA / дата: 26 май 2015

Тази книга е добра, но "Английският съсед" от Вешим е още по-добра, прочетете и нея - ще се скъсате от смях, хора, а колко точен е в преценките и характеристиките този автор. Евала!

от Светла Грозева / дата: 26 май 2015

Гошо, Тошо, Рашо и Сашо са „великолепната” четворка-белот. На чужда земя трудно се пускат корени, а извечната истина, че лесни пари няма дори и зад граница, притиска екзистенциално нашите герои до стената. В далечна чужбина българите се измъчват от носталгия, но повече ги мъчи и преследва хедонизмът. Стремежът към удоволствие е дълбоко вкоренен в човека, като задължителен противовес на аскетизма. Животът за определени хора се върти около малките радости на плътта - да хапнеш, да пийнеш - тия три неща. А малките радости на душата? Въпросът естествено е реторичен... Над собствените си грешки най-добре се смеем и то с пълен глас само когато ги виждаме в другите, но не и в себе си. Тънкият хумор и психологизмът на автора са като тънък лед, пропуква се под краката ни, за да загубим фалшивата опора на клишетата и като леден душ действа отрезвяващо за прехласнатите по бутафорния блясък на западните ценности.

от Меглена Желева / дата: 02 ное 2012

Чак сега я прочитам... две години съм загубила без смях и все едно не съм се смяла... Браво, Вешиме!

от Здравко / дата: 21 сеп 2011

Е няма такава смешна българска книга. Смешна и една нотка тъжна.

от Кирил / дата: 07 сеп 2011

Абе Грифо, ще не си сееш простотията някъде друго, а?

от Грифо / дата: 05 сеп 2011

Браво, Вешиме! И корицата е много яка! На нас българите чавка ни е изпила/изкълвала акъла и си сеем простотията навсякъде!

от Наш Гошо / дата: 03 сеп 2011

Е немам думи! Голям смех беше! До сълзи... Купих още 3 книги да подаря на приятели... Дано има и следваща...

от Грифон / дата: 21 юни 2011

Страхотна книга! Много се смях!

от Цветна / дата: 27 май 2011

Едно наистина достойно "продължение" на "Анлгийският съсед". Препоръчвам!!!
Ще ми бъде интересно какво ще кажат за книгата българи, живеещи в чужбина, особено в Щатите. :)

от Даниела Анастасова / дата: 21 яну 2011

Книгата много ми хареса, повече от \"Английският съсед\", въпреки че и тя беше приятна за четене. С тази обаче имаше доста места, в които започвах да се смея с глас, не да се подсмихвам леко, само като си представях ситуациите. Похвата на писане е интересен - свършва и започва с една дума или израз, но е вложен различен смисъл. Изключително приятна, препоръчвам я!

от ас / дата: 05 яну 2011

Веселба?

от glavatar / дата: 31 дек 2010

Очарователен разказ за българите в САЩ.Много хумор,истински Български.Благодарности за книгата.

от Милена / дата: 22 дек 2010

Книгата е уникална! Даже за мен е една идея по-забавна от "Английския съсед"!

от Томи / дата: 23 ное 2010

НЕ ОЧАКВАМ НИЩО ДРУГО - ОСВЕН МНОООГО СМЯХ... :)

от Алеко / дата: 18 ное 2010

От Джордж Вашингтон до Гошо Нашингтон - До Чикаго и назад в 21 век, супер

от Корифей / дата: 17 ное 2010

Ееее, най-после! Изчакахме си чакането след Английският съсед! Нямам търпение да прочета продължението! Благодарско, г-н Вешим!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Нашенци в Америка... Позната история, разказана по невероятен начин. Вешим е в стихията си. Хуморът му е заразителен. А героите му...

Гошо, Тошо, Сашо, Рашо...Всеки един от тях носи в себе си типичните български черти... Носталгията ги измъчва, но те са готови на всичко, за да се докоснат до своята американска мечта...

Какво ги свързва? Едно войнишко приятелство...Едно желание да променят битието си...Една надежда, че там, в далечна Америка, ще осъществят мечтата си за по-достоен живот...

Всичко умее българинът в Америка...Да обира банкомати, въоръжен с една проста отвертка...Да научи американците как се отваря бирена бутилка без отварачка...Да си отгледа агънце като домашен любимец, след което да го опече за Георгьовден...И дори далече от родината си, да се весели с приятели типично по български... Защото, само когато са заедно, те се потапят в истинската българска атмосфера, от която са избягали, но която толкова много им липсва...

Бях в България. Тръгнах по тунел...Блестеше ярка светлина...Изведнъж срещу мен – морето! При Созопол...Аз сам на Райския залив. Наоколо е рай! Видях рая! Бях сам на брега...И изведнъж насреща ми свети Георги. Каза ми:”К`во вадис, българино?” Не знам накъде съм тръгнал, свети Георги, тръгвам натам, накъдето ми кажат...Из Америка пътувам, свети Георги, въртя геврека – пет дена карам, два почивам... Опознавам Америка, за да заобичам България!”

Коментарът е излишен... Но едно е сигурно - след като прочетете книгата, ще се почувствате повече българи, отколкото си мислите, че сте...


Стефка Милева, Хеликон Бургас

Много българи търсят късмета си в страната на неограничените възможности. Емигрират там, за да намерят по-добър и удобен живот. Но вместо те да се приспособят към американските закони и привички, приспособяват тях към себе си.

Гошо е засадил домати „Биволско сърце“ в задния си двор и е купил агне от Pet Shop, но не за да му осигури необходимите 8 м2 площ за живеене, а за да го принесе в жертва на св.Георги.

Тошо се е захванал с това, което умее най-добре – да печели състезания по надяждане.

Рашо има пейсмейкър, който сигнализира винаги когато иска да запали цигара или да изпие една ракия, което бързо е поправено от Сашо, с когото се завърша невероятното каре създадено от Вешим.

Поуката: българинът където и да живее, си остава българин по душа и нищо не може да промени този факт.

Гергана Нешкова, Хеликон Варна

Новият роман на Михаил Вешим е и смешен, и трогателен, но много истински.

Точно както англичаните, колонизирайки някоя територия, се опитвали да създадат копие на родината си, така и българите, където и да отидат, правят по една „малка” България. С добри намерения, разбира се, но често...с плачевен резултат.

„Каква я мислехме, каква стана”! Това е най–откровеното и изстрадано изявление на нашите герои. Книгата е истинска енциклопедия на българските „мераци” и „тарикатлъци”. Задължително четиво за всички, които ценят добрия хумор.

Маргарита Аргирова, Хеликон Витоша

Уважаеми дами и господа, читатели, имаме удоволствието да разговаряме с един човек, който стана много популярен в последните дни, покрай излизането на новия роман на Михаил Вешим  „Нашингтон“. Името му е Георги Георгиев, по-известен като Джордж Нашингтон.

- Г-н Нашингтон, поздравления за невероятния успех на книгата, която, така да се каже, носи вашето име. Всъщност, какво мислите вие за творбата на г-н Вешим? 

- Благодаря, благодаря! Вижте сега, за книгата аз много се радвам, защото се радвам на всичко нашенско и родно, а книгите на Вешим винаги са изпълнени с неподправен „нашенски“ хумор.

- Как намирате живота в САЩ?         

- Абе, за хубаво – хубаво е, ама ще си умре човек от глад там, бе. Нищо няма вкус - всичко е като гума, като стар кашон. Няма го нашето грозде, нашето домати, нашите краставици... То и месото им е като изкуствено. За Гергьовден едно агне няма откъде да си вземе човек, че трябваше от Pet Shop-а да си вземам. Та, щеше да стане един сакатлък - не е за разправяне. Но да не издавам  тайни от книгата, че няма да им е интересно на хората като седнат да я четат.            

- Разкажете ни още за живота в Америка? 

- Какъв живот, бе? То това живот ли е - отвсякъде дебнат да те глобят. Всички само работят ли работят, няма с кого една ракийца да пийнеш. И комшиите не струват. Как само ме изкодошиха един път, големи неприятности ми навлякоха. Пък сегашните са даже и по-зле - имат един пес, дето постоянно ми пикае на доматите. Аз какви домати си посадих в двора -  бисери. Как само ми сгряват сърцето тези „ биволски сърца“, моето богатство са те...

Та тя, тази Америка и мойта жена развали. Откакто дойдохме тука, Муца спря да яде месо и само с трева се тъпче. И като пусне борсовите новини - по цели часове откарва. Поамериканчи се, ви казвам! Добре, че са мойте авери от казармата, че поне веднъж на година като се съберем за моя имен ден и става купона. Спомняме си за България с умиление и угощение, ей така - по български, както ние си знаем. А след това цъкаме белота. Те нас така ни и знаят -  „каре валета“ ни викаха в казармата. Ама и на Тошо, и на Сашо, и на Рашо животът им тук не бе лесен. Единият даже за малко да умре в ръцете ни, но пак се увлякох. Тези неща ще ги прочетете в книгата...

  - За финал какво ще пожелаете на приятелите на „Хеликон“?

 - Какво да им пожелая ли? Ами, че то те вече си имат най-важното - любовта към книгите. Нека сега да имат и възможност да си ги четат без да се налага да идват чак до Америката. Стойте си в България, там си е най-добре... А, да! И още нещо: да прочетете непременно  „Нашингтон “. Смехът ви е гарантиран! Гаранцията ви я давам аз - Жоро Нашингтон-а.

Интер - ре- вю от Деян Дончев, Хеликон Русе

Михаил Вешим е популярен писател хуморист и редактор във вестник “Стършел”
Михаил Вешим е роден на 17.09.1960 г. в София. Завършил е журналистика в СУ “Кл. Охридски”. Сменил много професии, но само на едно работно място. От двайсет и пет години работи в редакцията на вестник “Стършел”, където е бил момче за всичко, доставчик на качествен алкохол, организатор на гуляи и шофьор на главния редактор. В момента е главен редактор и шофьор на самия себе си. В свободното си от такива дейности време е успял да напише хиляди фейлетони, стотици разкази, десетина книги и няколко CV-та от тоя род.

снимка: Добромир Панайотов