Това е книга отнасяща се до зората на човешката цивилизация. Тя обхваща един исторически период наречен Ерата на Енеолита (Халколита). Тя касае историята на най-старата цивилизация известна в Европа, позната по света под широкото понятие "Древната Европа". Книгата представлява сензационно разкритие относно най-първите познати обитатели на Древната Европа, чието етническо име е достигнало до нас чрез класически автори като Омир, Херо-дот, Питагор, Плутарх и много други.
В нея се проследява историята на едно преоткриване на Древна Тракия и хората, наричани от незапомнени времена просто "Траките". Тези хора са били известни на Херодот като "най-многобройният етнос, отстъпващ по многочисленост само на инду-сите", а на Омир, който написал своята Илиада, като "хора, които му напомнят за боговете".
По-голямата част от тази история нека други да разкажат - археолозите и специалистите по древното минало, например. На мен се пада да ви посветя в най-малката част от нея, но затова пък може би най-славната, защото тя се отнася до един такъв аспект от живота на този древен народ - Траките - който ги прави особено уникални измежду всичките им съседи, като се вземат предвид всички останали неща.
Нашите концепции за историята се променят по-бързо днес в ерата на интернет комуникациите отколкото когато и да било преди. Причината е много проста - уникално широк, никога недопускан до преди свободен достъп до мултиплени многобройни източници, което позволява безпрецедентен досега по мащаб анализ и осмисляне на глобални потоци от информация. Това касае особено силно най-старата история на света, тъй като достъпът до най-древните уникални документи достигнали до нас е бил и най-силно ограничаван и възпрепятстван в миналото поради мултиплени фактори от най-различно естество.
В тази книга ще стане ясно, че това, което мнозина археолози и историци днес наричат "пред-историческа" (праисторическа) епоха
"по дефиниция", поради липсата на идентифицирана писменост, която да "съхранява историческата памет", се оказва, че съвсем не е такава, защото става видно, (както ще се убедите сами), че в нея вече е имало писменост. Следователно границите на "историческата" писмена епоха трябва да се преместят много по-назад в древността. От декодираните в тази книга "праисторически" текстове, става ясно, че хората които са ги писали, съвсем не са били примитивни, както би се очаквало от досегашните установени "научни" представи, но показват концептуално ниво на мислене и изразяване характерно и за по-късните и "по-модерни" епохи.