Това, което видях от Балканската война. Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.
Автор: Симеон Радев
| Издател | Изток-Запад |
| Брой страници | 252 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 372 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9786191520886 |
| Баркод | 9786191520886 |
| Категории | Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Непосредствен участник в Балканската война, Радев е свидетел на успехите на българските воини, на радостта на освободените си братя от Македония и Тракия. С вещото си перо на публицист Радев ни разказва за тези събития в книгата "Това, което видях от Балканската война".
Подписаният Лондонски мирен договор обаче няма практическо приложение поради избухването на Междусъюзническата война /1913/. Пряк свидетел и участник в мирната конференция в Букурещ, Радев ни разказва в книгата си "Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г." как поради задкулисни игри, нечестни сделки и недалновидност на българското правителство жестоко се ампутира неговата Родина.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Симеон Радев е един от най-известните историографи на съвременна България. В първата книга той описва Балканската война в която взема лично участие.Споделя триумфа от военните победи и радостта на освободените българи от Тракия и Македония.
Втората му книга е посветена на конференцията в Букурещ и сключения там мирен договор. Симеон Радев участва лично и в тези събития и достоверно пише как, след като българската армия спечелва толкова бляскави победи, българската дипломация губи всичко на масата за преговори. Вследствие на това България е жестоко орязана териториално, а психологическият удар върху българския народ оставя следи и до днес.
Красен Пенев, Хеликон Шумен
Симеон Радев е роден на 19 януари 1879 година в град Ресен, тогава в Османската империя. Дядо му Раде е родом от село Съпотско, преселник в Ресен, забогатял от търговия с плодове и зеленчуци по време на Кримската война, а баща му е виден ресенски чорбаджия. Другият му дядо Коте Низам е служил в Цариград при княз Стефан Богориди. Брат му Владимир Радев е учител в Охрид.
Той учи първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. След това е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. На 16-годишна възраст през 1895 г., на път за Цариград, в Бошнакхан в Солун заедно с Владимир Робев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев. В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Радев, членуват Никола Милев, Владимир Робев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.
