Мен лично веднага ме отказа тая книга. Героите са ми антипатични и неразбираеми, както и послаанията. Само мрън-мрън, и вайкане, и дървена философия. Не става.
Издател | Обсидиан |
Преводач | Даниела Петрова |
Брой страници | 304 |
Година на издаване | 2014 |
Корици | твърди |
Език | български |
Тегло | 351 грама |
Размери | 20x13 |
ISBN | 9789547690882 |
Баркод | 9789547690882 |
Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Когато съпругата на прочут писател, който се наслаждава на славата и парите си в Париж, изчезва безследно, той подлага на преоценка целия си живот. Дали известната журналистка Естер е отвлечена или убита, или просто е напуснала човека, когото вече не обича достатъчно? Постепенно отсъствието и се превръща в обсесия, в Захир, с който нито успехът, нито новата любов могат да се преборят.
Когато Михаил, мъжът, с когото последно е била забелязана Естер, обещава на писателя да го отведе при нея, той се впуска в едно дълго пътуване, завършващо в степите на Централна Азия. Там той ще открие много нови истини - за себе си като творец, за правото на избор и свободата, за силата на амбицията и Енергията на любовта.
Захир - нещо, което сме докоснали или видели веднъж и никога повече не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост. Моят Захир няма нищо общо с романтичните метафори.
Той си има име и неговото име е Естер.
...
Любовта е необуздана сила. Когато се опитваме да я контролираме, тя ни унищожава. Когато се опитваме да я вкараме в затвор, тя ни поробва. Когато се опитваме да я разберем, се чувстваме изгубени и объркани. Тази сила съществува на Земята, за да ни носи радост, да ни позволи да стигнем до Бог и до ближния ни; и въпреки това заради начина, по който обичаме днес, изкупуваме всяка минута спокойствие с един час тревога.
Ключови думи: Мъже пишат за жени, Най-доброто от Паулу Коелю, Най-нежните признания
Мен лично веднага ме отказа тая книга. Героите са ми антипатични и неразбираеми, както и послаанията. Само мрън-мрън, и вайкане, и дървена философия. Не става.
Книгата наистина е уникална. Мисля ,че е една от най-добрите на автора. Скучна за тези,които все още не са открили своя Захир. Но вярвам и знам,че всеки ,които е имал ЗАХИР, знае за какво иде реч. Защото Захир се случва един път в живота. И най-често се оказва несподелен.
В интерес на истината очаквах повече от тази книга,но не е нищо особенно, Коелю има много по-добри книги като например Алеф.
Любимата книга на П.Колелю за много мои познати, но за мен от 5 и давам 3.
Значи нещо като Черната книга на Орхан Памук, само че по-абстрактно?
Четох я може би в неподходящ момент, но ми изглеждаше адски скучна и дори не я завърших...
Книгата е страхотна наистина. Може би най-добрата на Паулу Коелю досега, от тези които съм чела.Струва си!
Любимата ми до момента книга ! Може би защото много от нещата в нея са близки до мен като чувство. Ако на всяка цена трябва да оставя поне една критика , то тя ще е за краят на творбата.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Един от най-влиятелните съвременни писатели – Паулу Коелю – разкрива пътя към търсенето и намирането на вътрешното Аз в книгата си „Захир”. Когато човек е обсебен от някаква идея, от някаква мисъл, когато тя не го оставя дори и за миг, когато не може да мисли за нищо друго, тогава той започва да я преследва. По пътя си среща хиляди знаци, понякога дори греши, но надеждата, че е поел по правилния път му дава сили да продължи, да се бори. И накрая, когато няма какво да губи, когато всичко му се струва безсмислено, тогава разбира, че това пътуване му е дало ценни уроци – за живота, за себе си като личност, за избора, който трябва да направи...
”Захир” е не просто книга, която човек ще седне и ще прочете. Тя е „нещо, което сме видели веднъж и никога повече не можем да забравим”!
Петя Георгиева, Хеликон Пловдив