Имаш точно шейсет секунди да попиташ как са децата ти. Виктор? За Бога, Къде си? Ако пак ме попиташ, щез атворя. Дона почувства, че я обзема паника. Опита се да говори спокойно. Как е Адам? Как е Шарън? Добре са - каза той хладно. - На Шарън въобще не й липсваш. Тя няма да ме забрави, помисли Дона. Никога няма да ме забрави. Адам пита за тебе. Сърцето на Дона запрепуска. Какво му каза? Че вече не искаш да го виждаш. Че си имаш ново семейство, което ти харесва повече. Виктор, не си му Казал това! Боже, не можеш да му говориш така! Твоите шейсет секунди изтекоха, Дона. Сбогом...