Поривиста и непредсказуема в стиховете, както и в живота си, Марина Цветаева (1892-1941), една от най-големите руски поетеси, е изцяло погълната от потребността да пише и настървението да обича. Едва осемнайсетгодишна, публикува първата си стихосбирка. На следващата година се увлича безразсъдно по Сергей Ефрон, с когото ще бъде обвързана до края, въпреки многото й изневери - от най-банални до шумни и запомнящи се.
Към сърдечните авантюри се добавят изпитанията на историята - войната от 1914, революцията през 1917, емиграцията в Германия, Чехословакия, Франция. Изгнаница, страняща от сънародниците си, чужденка в собствената си родина, Цветаева отказва да избере своя "лагер" и до трагичната развръзка си остава вечната бунтарка.
В емоционалната интерпретация на забележителния биограф Анри Троая тази магнетична личност се откроява като символ на твореца, който неумолимо възпява великите идеали, прелестите на природата и загадъчната поука на смъртта.