"... В края на краищата моето писателско призвание е повеля на нетленна памет - и аз искам българският народ да прозре себе си в проекцията на великите свои предшественици, от които той се възражда и възрича! Аз искам българинът да помни, че след Кирил и Методий не може да бъде сляп и глух, след Паисий Хилендарски - невежа, след Христо Ботев - роб! Искам да знае, че ако историята я пишат победителите, то я създават победените - в Априлското въстание, в Илинденско-Преображенския бунт, в Балканската война; през 1923 година в Мъглиж и Саранбей, през 1990 година - на всяко поприще, и през 1997 година - пред българския парламент! Аз съм от победените, ето защо вярвам, че литературата е призвана да изпълни историята с образите на обикновените хора, без които хрониките на епохите биха били сбор от дати и скелети на царе..."
Никола Инджов