Сигналите на българската духовност в исторически план са съпричастни с въпроса за произхода на древните българи. Паметниците съобщават за културни съответствия с част от древноарийската и древноиранската духовна норма. Митологичните стойности в изображенията върху прочутия български сандък от Терачина (IX в.) също споделят тази кореспонденция. В тази логика единомислието в сведенията по въпроса за религията на древните българи от Ал Масуди, Йоан Екзарх, Теофилакт Охридски и Г. С. Раковски става обяснимо.
Наред с това няма нито едно историческо сведение, в което българските свещенослужители да са наречени шамани, а каменните им храмове - юрти. Това се случва единствено в абортиралите научни теории за произхода на българите, отразяващи едно състояние, предшестващо познанието.
А. Хофарт