Трябва дори да благодарим на съдбата, че за разлика от Александър, Цезар не е останал непобедим, защото в понесените поражения неговото майсторство е на същата висота, но се проявява, разбира се, с други свои страни, различни от тези при победите. Същият военачалник, който при всяка победа е унищожавал вражеската армия, след поражение е в най-кратко време отново готов за битка, само няколко седмици след Герговия следва Алезия, след Дирахий Фарсал, същинско чудо е как двата му най-големи и решаващи военни подвига изникват буквално от поражението. И в двата случая операциите между поражение и победа са сред най-грандиозните, които военната история познава. Тук играе роля, разбира се, чистата индивидуалност: това е вече не римска, това е Цезарова стратегия. Специфично Цезарово е изобщо всичко, което не може да бъде обхванато в правила и въпреки или тъкмо затова е върховно: без шаблони при водене на война, със желязно придържане към замисленото при всяка ситуация, с божествената дарба на мълниеносното решение, с изкуството да прозреш всеки път врага и да не допуснеш той да прозре теб, да правиш винаги най-простото и най-целесъобразното и тъкмо така отново и отново да изненадваш врага. Било е все пак именно римското военно изкуство, което тази могъща индивидуалност е издигнала до толкова високи постижения, делата на Цезар са били дела на Рим още и благодарение на факта, че Рим е родил този мъж, чието име е до днес без съперници, издига се най- високо сред тези на всички войнолюбиви нации на всички времена.
Георг Файт