Разполагането на радиослушането в контекста на практиките се свързва с понятия като начин на живот, вкус, рамка на потребление. Всяко от тези понятия обитава съзнанието ни "класирано": говорим за висок и нисък стандарт (като синоним на начин на живот), добър и лош вкус, индивидуална музикална наслада и трапезна шумотевица. Заговаряйки за всичко това, ние вече сме потопили слушането на радио в стиловете на живот, заговорили сме за неотделимостта му от човешкото поведение и от издайническия облик на типажите. Разположено в единството на стила, радиослушането става негов израз и негов маркер.