Никъде не видях да се споменава, че това е само съкратена версия...
Пътят към робството
Автор: Фридрих А.Хайек
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Издателска къща МаК |
| Брой страници | 96 |
| Година на издаване | 2004 |
| Език | български |
| Тегло | 84 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9549154122 |
| Баркод | 9549154122 |
| Категории | Социология и политология, Хуманитарни науки, Книги |
Пътят към робството едновременно предотврати разпространението на "реалния социализъм" в Западна Европа и Съединените щати, и пося семената на свободата в Съветския съюз, където те дадоха плод
след близо 45 години.
Едуин Фьолнер-младши, Heritage Foundation
Тази книга е истинска класика: основно четиво за всеки, който сериозно се интересува от политика в най-широкия и в най-тесния смисъл на думата; книга, чието основно послание е и вечно, и приложимо към широк
кръг конкретни ситуации.
Милтън Фридман. Нобелов лауреат по икономика
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Фридрих А. Хайек (1899-1992) Роден във Виена.
Под ръководството на Лудвиг фон Мизес работи в Австрийския институт за изследване на стопанските цикли, а от 1929 до 1931 г. е преподавател по икономика във Виенския университет. През 1931 г. Хайек е назначен за професор по икономически науки и статистика към Лондонското училище по икономика и политически науки, а в 1950 г. получава предложение за професура по социални и нравствени науки към университета в Чикаго. През 1974 г. става лауреат на Нобелова награда за икономика.
Сред книгите му са "Чистата теория на капитала" (1941), "Пътят към робството" (1944), "Контрареволюция на науката" (1952), "Конституция на свободата" (1960), "Фаталната самонадеяност" (1988)
Под ръководството на Лудвиг фон Мизес работи в Австрийския институт за изследване на стопанските цикли, а от 1929 до 1931 г. е преподавател по икономика във Виенския университет. През 1931 г. Хайек е назначен за професор по икономически науки и статистика към Лондонското училище по икономика и политически науки, а в 1950 г. получава предложение за професура по социални и нравствени науки към университета в Чикаго. През 1974 г. става лауреат на Нобелова награда за икономика.
Сред книгите му са "Чистата теория на капитала" (1941), "Пътят към робството" (1944), "Контрареволюция на науката" (1952), "Конституция на свободата" (1960), "Фаталната самонадеяност" (1988)
