Иршад Манджи нарича себе си "мюсюлманин дисидент". "Това не означава, че отказвам да бъда мюсюлманка - пише тя. -Това просто означава, че отказвам да се присъединя към армията автомати в името на Аллах." Сред тези автомати, твърди Манджи, са така наречените умерени мюсюлмани, които живеят на запад. С остър, провокативен и дълбоко откровен тон, тя разкрива заровените крайъгълни камъни на Исляма, който се практикува в наши дни: племенно тесногръдие, дълбоко вкоренен антисемитизъм и безкритично приемане на Корана като окончателен и поради това превъзхождащ всичко, манифест на Бог.

В това открито писмо, адресирано както до мюсюлманите, така и до немюсюлманите, Манджи нарушава тежката тишина, която обкръжава основното течение на Исляма, с поредица остри въпроси. "Защо всички ние сме заложници на това, което се случва между палестинците и израелците? Кой е истинският колонизатор на мюсюлманите - Америка или Арабия? Как е възможно да четем Корана буквално, след като той е толкова противоречив и неясен? Защо пропиляваме заложбите на жените, които са половината от Божието сътворение?" Манджи не е от тези, за които е достатъчно само да критикуват и предлага практическа идея за реформиране на Исляма, при която жените и религиозните малцинства получават права и уважение, при която има съревнование на идеи. Нейната идея съживява загубената в миналото традиция на Исляма за независимо мислене.

Тази книга ще вдъхнови борещите се мюсюлмани по целия свят да се замислят за основите на своята вяра. Също така, тя ще накара немюсюлманите да започнат да задават въпросите за Исляма, които в наши дни всички желаем да зададем. В този дух, книгата е тръбен призив за бъдеще без фатви.