Жан Калвин отказва да бъде въвличан в логиката на хуманизма, която намира за противник на истината, и не се смущава ясно да го заяви, като издигне върховенството на Божията благодат над човешката воля. В това Калвин не е сам. Той просто следва поредицата от църковни богослови, започваща от апостол Павел, продължаваща през Отците на Църквата (особено Бл. Августин) и стигаща до предшественика и съработник на Калвин в Реформацията на Църквата, Мартин Лутер. Няма разлика в идеите на Лутер и Калвин. Реформацията е възстановяване на учението на Ранната Църква, и това възстановяване се основава на една-единствена идея, централна и жизнено важна за истинското християнство: Върховенството на Бога и Неговата благодат в спасението.
Третата книга от Институтите на Жан Калвин се занимава с библейската идея за върховенството на Божията благодат. След като в Първа и Втора книга представя познанието, което имаме за Бога, и за Неговото изкупително действие в Христос, сега Калвин ни дава последователно библейско обяснение на начина, по който получаваме Божията благодат.