Спомените на Денчо Знеполски не са написани от неговата ръка, но те са изречени от него, разказани са спонтанно по различни поводи. Магнетофонната лента в продължение на повече от 20 години е запечатала негови доклади на официални места, приветствени и съболезнователни слова, спомени пред студенти и трудови колективи, обикновени, но съдържателни разговори на трапеза или в градината, на което се дължи и известното разностилие в предлагания текст.

Словото му най-често е непретенциозно, но пределно искрено - слово на честен и безхитростен човек. Споменатите имена са малко, а той държеше извънредно много на хората - явно, че е рисувал събитието със замах, с едри щрихи или пък е бързал, остава само да гадаем...
Денчо беше истински трънчанин, с което твърде се гордееше.
Мария Знеполска