Причастията и деепричастията са част от недостатъчно изследваната семантична структура на изречението в славянските езици и на неговата актуализация. Те се въвеждат като лингвистичен параметър в съпоставителното изследване на Българския с полския и руския език. Обновената и преструктурирана система от не-лични форми е важна типологическа характеристика на българския език. Причастията и деепричастието се добавят в изречението като второстепенна зависима предикация, която изисква да се спазват строгите формални правила на конкретния език. Тяхното непознаване и игнориране лишава езиковия израз от средства, които се отличават с богат семантичен потенциал и възможност за структуриране на предаваната в изречението информация.