Дейността по осъществяване на контрола по безопасността на пътното движение се осъществява в нови условия, чийто характер се определя от измененията, които настъпват във връзка с изграждането на развито гражданско общество и нова правова система. На преден план излизат въпросите, свързани със законността в действията на специализираните служби на МВР и други ведомства, компетентни по закон в областта на този род обществени отношения.1 И тук именно се съзира важният елемент на връзката между тяхната дейност и демократичния принцип на законност при осъществяване на техните функции. Със законността имат неразривна връзка и изискванията за отговорност, самостоятелност, дисциплина, всичко това, свързано със закона и подзаконовите нормативни актове. Разглежданата сфера от обществени отношения е много деликатна и от наличието на многобройните подзаконови нормативни актове. Възможните колизии между тях и закона правят дейността на компетентните органи още по-сложна. Изискването за наличието на много добри правни познания излиза на преден план и предполага пределен професионализъм в дейността на служителите от ведомствата, които са компетентни по закон. Дейността в работата на тези институции в разглежданата област от обществени отношения се усложнява и от наличието на две много важни обстоятелства:

Първо. Законът за движение по пътищата (ЗДП) делегира правомощия на голяма група ведомства.
Второ. Съществуване на многобройни вътрешноведомствени нормативни актове, които регламентират обществените отношения.

Безспорно не може да се подмине и обстоятелството за съществуването на важни за контролните органи текстове, съдържащи се в Наказателния кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс, както и международното законодателство. Сложна правна регламентация съществува и при изграждане на взаимоотношенията с местната администрация.

Настоящият труд е опит да се систематизира административната специална теория в областта на контрола по безопасността на движението. Това е и опит да се осъществи на практика дългогодишната работа на силната в кадрово отношение катедра "Контрол на автомобилното движение". Авторът е щастлив, че е имал възможността да работи и се учи десетки години заедно с много силните в теорията и практиката преподаватели и служители- о. з. полк. Г. Халачев, о. з. полк. П. Котов, о. з. полк. инж. Й. Николов, о. з. полк. Г. Драгошинов, о. з. полк. О. Мухарски, о. з. полк. Д. Аврамов, о. з. полк. д-р В. Василев, полк. инж. А. Кесяков.

Авторът в никакъв случай не може да бъде съгласен с безпринципното и ненаучно ликвидиране на катедрата и сливането й с други структури на факултет "Полиция". Доминиращият аргумент, че съдържанието и на други специални дисциплини е административноправна, е крайно неубедителен. Съдържанието на другите оперативноиздирвателни дисциплини, преподавани в специалните катедри, е еднородна по характер, без това да предполага тяхното окрупняване в една. Изключително усложнената оперативна обстановка по безопасността на движението и престъпността, както и многообразната правна регламентация предполагат обособяването на самостоятелна катедра "Контрол на пътното движение".
При написването на настоящия учебник авторът е ползвал теоретичните постижения на авторите, работили в катедра "КАТ".
Конкретно за разработка на материята по проблемите на организация и тактика на пътния контрол са ползвани теоретичните достижения, публикувани в "Сборник записки по контрол на пътното движение" (колектив автори - катедра "КАТ", С., 1980 г.).
Самият учебник позволява да се оцени силната теоретична и практическа подготовка на работилите в катедрата и нейното сполучливо финализиране.