Доц. д-р Наталия Христова е преподавател по съвременна политическа история и история на модерната българска култура в Нов български университет. Години наред работи в Института по история към БАН, секция "История на България след Втората световна война". Авторка е на книгата "Власт и интелигенция. Българският скандал "Солженицин" 1970-1974" и на десетки студии и статии, посветени на българското общество и култура през втората половина на ХХ век.

Книгата "Специфика на българското "дисидентство" е провокация на авторката към себе си, към специалистите, които се занимават с проблема и към читателите.
Книгата предлага един неочакван поглед към феномена, неправилно наричан "дисидентство", разбиран от авторката като интелектуално противопоставяне, като норма на поведение, като начин за влияние върху по-широк кръг хора, като нравствен избор.
Изследването не е опит за конюнктурно пренаписване на историята, напротив - то е опит за обективно разкриване на позициите и поведението на българските интелектуалци в годините на социализма.
Неизвестни досега документи разкриват нови факти за инкриминирани книги ("Недостоверен случай" на Емил Манов, "Люти чушки" на Радой Ралин и Борис Димовски, "Лице" на Блага Димитрова) и филми ("Животът си тече тихо" на Христо Ганев и Бинка Желязкова, "Една жена на 33" на Боян Папазов и Христо Христов).
Анализиран е механизмът на репресии срещу дръзналите да проявят открито несъгласието си с налаганите естетически и идеологически догми - Валери Петров, Христо Ганев, Марко Ганчев, Гочо Гочев, Благой Димитров.
Като приложения за първи път на български език са публикувани емблематичното есе на Солженицин "Да не живеем в лъжа", както и текстът на чехословашката "Харта 77".