"Оня, който търси миналото, губи настоящето!" - казвал Питагор. Но има загадки от миналото, без които не може да се разбере настоящето. Ключът към тях е скрит в студените недра на отдавна отминали епохи, но не се ли открие, дори и най-мъдрият народ може да изгуби представата за себе си и да затъне в мрак и пустота. За откриването на подобни ключове не е грях човек да отдаде цялото си време. Защото в дълбините на вековете са скрити невероятни сили, от които са получили своя тласък всички днешни цивилизации. Но горчивият присмех на историята е, че някои народи са забравили своите собствени постижения. И днес са принудени да берат незрели чужди плодове, защото са оставили да буреняса градината на техния собствен дух. Ето защо първата и най-насъщна грижа на всеки народ трябва да бъде грижата да познае самия себе си в този вечно изменчив и коварен свят и да се поучи от това, което сам е създал или пропилял в своето собствено минало. Древната мъдрост "Познай себе си!" важи не само за отделния човек, но и за цели народи. Но малко са народите по света, които умеят да извличат поуки от своето минало, а още по-малко са водачите, които опирайки се върху опита на миналото, умеят да въздигат настоящето и бъдещето на своята държава.
Всеки народ, който е оцелял повече от хиляда години на света, е имал в историята си някакъв особен мотор, който му е позволявал да се движи и да оцелява въпреки превратностите и бурите, които са го сполитали. В това отношение ние, българите, все още не сме опознали себе, а още по-малко сме се замислили над онези забравени сили, които в далечното минало са носили благоденствие на нашата държава и са я наредили на едно от челните места в Европа. А без разкриването на източниците на тези успехи ние трудно ще намерим пътя си и в съвременната епоха. Невежеството по отношение на нашето собствено българско минало и неговото лекомислено подценяване е една потенциална спирачка за нашето бъдеще, защото оня, който е сляп за миналото, е също толкова сляп и за бъдещето и трябва волю-неволю да си търси чужди водачи.
Петър Добрев