Сведенията за питакшите от Армази в Иберия, съчетани с данните от надписа на Шапур I от Накш-и-Рустам, ни позволяват да преразгледаме разбиранията си относно някои имена на представители на българската династия Дуло и българската аристокрация въобще. Срещането, и то нееднократно, на имена, като Аспарух, Заберган, Безмер сред ранговете на персийската аристокрация, и то в района на Кавказ, позволява да се направи допускането, че представители на българския елит имат ирански произход. Особено интересно се явява името Аспарух, което наред с археологическите паметници от Иберия от III век и надписа на Шапур I от III век се споменава и у Амиан Марцелин в контекста на събития от втората половина на IV век. В очертаващия се научен дебат по въпроса следва да се вземат предвид и сведенията, че Ховрат е средноперсийско име, както и да се преразгледат разбиранията за имена като Персиан и Маламир, принадлежащи на последните езически владетели па Дунавска България, при които все още е силна у българите една своеобразна носталгия към Изтока.

За автора:
Тодор Чобанов е роден през 1977 г. в гр. Асеновград. Завършва СУ "Св. Климент Охридски ", специалност "Археология", като понастоящем е докторант в катедра "Археология" на СУ с дисертационна тема "Дворцовата архитектура на Първото българско царство" с научен ръководител доц. д-р Стефка Ангелова. Публикувал е статии, свързани с изследването на източните влияния в културата на Дунавска България и етническия произход на старите българи. Авторът се занимава професионално и с опазване на културните ценности.