В “Африканеца” (2004), кратък автобиографичен разказ, Ж.-М.Г. Льо Клезио възкресява епизоди от детството си, прекарано в Африка и повлияло на целия му житейски и творчески мироглед. След войната, придружен от майка си и от по-големия си брат, той отива при баща си, лекар в Нигерия. Там авторът, оставен да расте на воля сред необятните диви простори на Африка, открива свободата на телата, магическата същност на една страна, където всичко е в излишество – слънцето, бурите, растителността, дъждовете, насекомите.

С тази твърде съкровена книга писателят изразява преклонението си пред двойната среща – с непознатия баща и с африканския континент, от който е запазил за цял живот опиянението от близостта с природата.