Данъчното облагане и социалното осигуряване на едноличния търговец на пръв поглед е сравнително елементарна материя, лишена от сложни казуси, като се има предвид, че такава правна форма на организация на дейността обслужва предимно малкия и средния бизнес в България. Независимо от това наложило се мнение, същото е белязано от специфика, която произтича от особеностите на едноличния търговец като стопански субект.
Едноличния търговец не е юридическо лице. Регистрирането на едно физическо лице като едноличен търговец води само до признаване на търговско качество на това физическо лице. Нов правен субект обаче не възниква. Това е най-важната характеристика на едноличния търговец, която определя логиката на законодателя в посока данъчното му облагане. Основен принцип в случая е, че се облагат доходите от всички източници на физическото лице - едноличен търговец.
Понастоящем облагането на доходите на физическите лица, включително от дейност като едноличен търговец се урежда със Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Данъчно задължено лице е физическо лице, собственик на предприятието на едноличния търговец. Едноличният търговец в качеството му на стопански субект формира облагаемия си доход по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и дължи някои данъци, регламентирани с текстовете на този закон. По принцип в частта за облагане доходите на едноличния търговец разпоредбите на ЗДДФЛ препращат към текстове и понятия от ЗКПО.