Опушена спирка

Автор: Александър Вутимски
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Верен
Брой страници 180
Година на издаване 2008
Корици меки
Език български
Тегло 205 грама
Размери 20x13
ISBN 9789548225670
Баркод 9789548225670
Категории Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

До 10-годишна възраст живее в Своге. След трагичната загуба на близките си - майка, баща, двама братя, - починали в продължение на 1 г. от туберкулоза, се премества в София. Отначало живее при сестра си (която също умира от туберкулоза през 1937), а после при единствено оцелелия си брат Кирил. Завършва I софийска мъжка гимназия (1937). От 1938 следва класическа филология в Софийския университет, но заболява от туберкулоза и след 1 година прекъсва учението си. Лекува се безрезултатно в различни санаториуми в страната, от пролетта на 1941 - в санаториума на Сурдулица.

Първото му отпечатано стихотворение е \"Пак самичко\" (в. \"Весела дружина\", №6, 15 окт. 1935), но първият му сериозен поетически дебют е стихотворението \"Улицата\" (сп. \"Ученически подем\", 1936-37, № 2). Началните творчески изяви на Вутимски са свързани с ученически и други леви издания - \"Ученически подем\", \"Звън\", \"Светлоструй\", \"Трезва младеж\" и др. Участвува заедно с Ал. Геров, В. Осиковска, Л. Йорданов и Ем. Манов в издадения от тях литературен сборник \"Праг\" (1938); като студент - в литературен сборник \"Жажда\" (1939). Публикува и в \"Млад кооператор\", \"Кооперативна просвета\", \"Росица\", \"Вестник на жената\"; подписва се Ал. Вутов, Ал. Коцев, Ал. Вълканов. От май 1939 редовно сътрудничи в издаваното от Вл. Василев сп. \"Златорог\", където са публикувайи най-значителните и най-зрелите стихотворения на поета, подписани с псевд. Ал. Вутимски. Началните творчески прояви на Вутимски са като че ли опит да избяга от предопределението на съдбата. Те са още младежки наивни стихотворения, нерядко заредени с оптимизъм и вяра в бъдещето, често дори с борчески патос, несвойствен за поета. Скоро чувството на обреченост, дълбоко прикривано, но носено като кръст още от детството, заема съответствуващото на личността и самосъзнанието й място. Тази обреченост никъде и никога не се декларира пряко, болката и страданието пренасят поета в друт свят, в който дистанцираността от реалиите на физическия свят му позволява да погледне на себе си и на всичко около себе си като че ли някъде отвън и отгоре. Затова все по-често Вутимски предпочита самотата на бедна кръчмица пред вихъра на компаниите, чийто център доскоро е бил с декламациите си, степа и китарата. Поетичният му свят се населява със самотници - самотно момиче в кръчма, самотен фенер на забравен от всички кръстопът, самотно стърчащи есенни дървета, скитници и пияници, които призрачно се разминават и носят тежестта на житейския си кръст. Светлината отстъпва място на здрача зад прашния прозорец в хотелската стая; в здрача светът губи реалните си измерения, старият часовник отмерва изтичащото човешко време. Характерна за поетиката на Вутимски е вариативността - темите и мотивите се повтарят, наслагват и обогатяват. Откъслеците живот, запечатани във всяко отделно стихотворение, се допълват, за да представят изповедта на \"синьото момче\" (поетичен двойник на Вутимски) - сложна, драматична фигура, съчетаваща ангелско очарование и демонски нрав. Вариативността е характерна и за есетата на Вутимски. Те доочертават художествените и естетическите възгледи на поета, повтарят или добавят нови щрихи към автобиографията му. Могат да бъдат определени като поетични размишления за житейски и нравствено-психологически явления (\"За простотата\", \"За силата\", \"За парите\", \"За равенството\", \"За радостта\", \"За най-смирените\", \"За красотата\" и др.). Написани без морализаторски патос, без излишно философствуване, тези \"късчета\" проза дооформят портрета на талантлив представител на поколението поети от 40-те г. в българската литература. Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка; остава неиздадена и художествената му проза (запазена в машинописен препис - 15 кратки есета, писани през 1941-43).

Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети