Прочетох я на един дъх! Интересният сюжет е поднесен много изискано и стилно. Едно истинско четиво за пробуждане от напластеното самоотричане и негативизъм. С нетърпение разлиствам първите страници на продължението - "Антихтонът на Данте".
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 428 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 381 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789542803966 |
| Баркод | 9789542803966 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
След тази книга няма да сте същите. Нито България, нито светът, заради въпросите, които ще повдигне, скандалите, които ще предизвика и илюзиите, които завинаги ще развенчае. За да се намерят хората отново в измислената ни действителност.
Препускайки по страниците на романа, представите ви за реалността ще се преобърнат, докато откриете дъното на Лабиринта. Ще потънете в ребус от тайнствен средновековен ръкопис, Последния пратеник, кражбата на безценен амулет от бункера на Хитлер, двулика златна плоча в Бирма, забравени фрески в Римските катакомби, изоставен швейцарски замък със съкровища, Библиотеката на най-дългия път, праисторически светилища, Меандъра, осмоъгълната звезда и най-дълбоката пещера на Балканите, за да намерите отговора в първата и най-развита цивилизация, която светът все още търси, без да назовава. И тайната как е изчезнала тя в пепелищата, докато чудотворецът Орфей не възражда знанието й. Ще разберете защо Църквата упорито унищожава дирите на Христовите предшественици, неговия близнак и кода на Слънчевия шифър.
Прочетох я на един дъх! Интересният сюжет е поднесен много изискано и стилно. Едно истинско четиво за пробуждане от напластеното самоотричане и негативизъм. С нетърпение разлиствам първите страници на продължението - "Антихтонът на Данте".
Книгата ме грабна в началото, но след 28 -осмата страница започна да става скучна. Очаквах повече, защото новата книга на Люси за Буквите е хубава, поне първите 100 странуцу са интересни, но у после е интересна, само става ясно всичко в интригата.
Подражателство или не-спорен въпрос. Книгата обаче буди все по- голямо любопитство и те кара да се замислиш.. Дано най- после излезем от черупките и невежеството си. Събудете се, Българи! Вгледайте се в незримото!България вече е приковала вниманието на много чужденци, но не и нашето.Оплюваме земята си всеки ден, а тя страда от това. Поклон пред авторката, книгата е страхотна!
Коментарът е изтрит от администратор.
уважаеми експерти и всякакви историцич-ако не ви аресва книгата ами не я купувайте толкова е просто -аз лично съм мега почитател на авторката
а другаря азис какво издава
Авторката се държи просто абсурдно. След всеки негативен отзив направен с необходимата обосновка, тя публикува свой фанфарен позитив, ей така, без никаква аргументация. Очевидно си мисли, че по този начин имитира битка между опоненти и апологети. Толкова е наивно, че чак досмешава...
Книгата е страхотна!
Сюжетът ми беше интересен, това е приключенски рома все пак, не дисертация. Но интригата се развива много бавно и тромаво. Този недостатък го има и продължението. Идеите са приятни, но многото страници не значат по-интересна книга, в случая я правят малко нечетивна. Авторката трябва малко да стегне описанията и да не се отклонява излишно. Сюжетите имат потенциал, но им трябва четивност. Аз спирам дотук с тези две книги - и Антихтонът има заряд, но краят просто убива от самодоволство и самовъзхвала - "някаква малка награда, май за мир....". Поднесено е направо абсурдно! Редакцията трябва да играе по-здраво в тези книги, иначе браво, че има и български автор в този жанр. Но до доизпипването е още далече.
НАй-интересната книга,която четох през последните години.Уникална е.
Впечатлена съм! Книгата ми харесва!
За съжаление авторката е дълбоко объркана от фалшификациите в българската история. Колкото до способностите й на писател, те са някъде в далечното й бъдеще. Пожелавам й да го доживее...
Предубедени сте. Аз четох романа без да знам нищо за авторката и останах впечатлена. После се порових в интернет и прочетох всички факти, който споменавате. Всъщност книгата има дълбик замисъл, който провокира читателя да научи още и още. Но ние българите сме такива - никога не гледаме обективно на нещата. Понеже сме чули това и онова за авторката съдим произведението. На мен лично ми хареса и не ме интересуват по никакъв начин делата на семейството на писателката.
Коментарът е изтрит от администратор.
Романът е прекрасен, поздравления за Людмила Филипова.Все пак това е художествена литература и с удоволствие я поздравявам за трудът, който е положила да се създаде това произведение.И нека бъдем патриоти и позитивни хора, тъй като Владимир Димитров - Майстора е един и неповторим, а природата е за всички очи.Важното е да можеж да виждаш и описваш, а Людмила може....Успех!
Много шум за нищо. Впрочем както и останалите книги. може би все пак Людмила Филипова ще снане някога добра писателка, при тази амбиция, реклама и средства
Човек трябва да се насили, за да прочете тази книга, въпреки всичките суперлативи за авторката! Като нескопосано диетично ядене е, безсолно и безвкусно... Само че тук диетата е за ума. Постен език, схематични образи, героите се щурат насам-натам, без ясна мотивация за постъпките си. А "разшифроването" на древните символи и "хипотезите" й са професионално и историческои несъстоятелни до такава степен, че може само да объркат читателя, който няма достатъчно познания по въпроса!
Да бе, направо заспах!
Книгата е страхотна, трябва да се прочете от всеки. ДЪржите в напрежение и не ти се иска да спреш да четеш. С нетърпение чакам продължението.
Авторката много прозрачно сама си коментира и хвали книгата. Не й прави чест. Книгата й е определено слаба! Всичко звучи вторично и скучно разказано, а напъните за историчност са направо жалки. На този фон е направо чудно опасението й, че някой щял да й открадне идеята, такава просто липсва. Съжалявам, че си загубих времето, не се хващайте на рекламните приказки за бестселър, прилики с Дан Браун, новаторство и т.н. И наистина най-вероятно е преписвала отнякъде, достатъчно е да се погледнат предишните й книги. За мен е напълно ясно кой на чий гръб иска да става известен, защото само с чар и рекламна кампания писател не се става.
Това са безпочвени обвинения с цел реклама на гърба на една от най-продаваните български автори. Как ще си обясните иначе факта, че цяла година преди излизането на книгата на Данева, съдържанието на романа на Людмила Филипова (Мастиленият лабиринт) бил заверен при нотариус А. Георгиева с номер 437, именно паради опасенията й, че някой може да й открадне идеята. Нотариалната заверка е категорично доказателство. Освен това преди година романът бил преведен за участие в конкурси и международни панаири - данните прочетох на сайта на авторката www.ludmilafilipova.com . А това, че все се говори за „поразителни прилики” означава, че някой май много, много завижда или в най-добрия случай си прави реклама.
Защо не прочетете и "13 рози" от Никол Данева? Може би ще ви светнат някои неща или как у нас се става известен, когато човек има повече финанси отколкото талант. В "Труд" правилно отбелязоха, че между двете книги има празителни сходства. За мен е напълно ясно кой от кого е преписвал! Итова не е Данева! КНигата й е класи над Дан Браун!
Книгата ми хареса, направен е доста сполучлив опит за нещо ново.
Ще си купя и продьлжението, когато излезе.Надявам се да не остана разочарована.
Много слаба книга. Жалко за добрата реклама, която ще накара доста хора да се разделят с 16 лв. Кой безумец написа този евтин анонс за "романа"?
Какво общо имат външния чар и спорните финансови възможности, след като романът й не слиза три месеца от класацията за най-четени книги, а останалите й романи са най-търсените в библиотеки и книжарници из цялата страна?
Външният чар и неоспоримите финансови възможност на авторката не означават, че може да пише!
Вероятно до края на годината.
Кога ще излезе следващата книга "Откраднатият кръг на Данте"?
Чест прави на авторката, че се включва в коментарите към книгата.
Това по нашите земи за съжаление е рядко явление!
Завладяваща история, много различна от всичко, което съм чела до сега. Даде ми и доста познания в областта на световната и българската история, религията, накара ме да мисля за света и случващото по различен начин и да вярвам в чудеса. Вера Кандилова е плътен образ, в който се припознах и изживях историята й като моя. Чакам втора част на романа с нетърпение!
Г-н Димитров, благодаря ви за коментара! Написаното от вас показва, че сте запознат с литературни и исторически източници и това е важно. Към думите ви бих добавила: „Мастиленият лабиринт” е роман, все още не е учебно помагало. Бързам да ви уверя, че в него няма и ред, който да е плагиатстван, а това е лесно доказуемо. Всеки представен фотос е 100% авторски.
В /„Махалото на Фуко”/ май нито една глава не започва като страница от структуроподдържащ средновековен ръкопис, въпреки, че сравнението ви е прекрасно. Така или иначе всичко вече някъде е измислено.
Не е заимствано и нищо от д-р Стефан Гайдарски (Гайд), но той има категоричен принос в темата „Градешница”. Тъкмо по този повод, в „Мастиленият лабиринт” се посочва приноса му на две места в романа и е цитиран. Графичните фигури, които той публикува преди няколко години, са познати от повече от 50 години и широко коментирани. Това е много добре. Именно затова 4 от тях (повече от 24) използва и героинята Вера Кандилова.
Едно от най-съществените детайли на доказателствената част по тезите (за Първите и връзката Орфей/Христос) е именно фактът, че те се дискутират почти 100 години (в цял свят), широко са изследвани, а не са приумица на някой самоук националист. Героинята в книгата ги представя, поради невъзможност това да го сторят десетки учени в един роман. Но тук е мястото на стоте бележки в края на книгата (към текста), които доказват съществуването на изложените доказателства от десетилетия (именно както твърдите). Посочват се и авторите им – не два, а над 20. А всичко това доказва значимостта им, която за съжаление още се премълчава официално.
И за амулета сте прав! Ще добавя само, че и аз съм чела за него, но не в една, а в 2 български книги, 18 западни и 15 сайта. Сигурно има и още. Това е твърде важно, тъй като показва важността на този артефакт. Вече се вярва дори, че той не е едни, а три. Тоест, твърденията на героите не са голословни, когато обясняват, че е много дискутиран. И най-сетне „Мастиленият лабиринт” е роман, който доставя изживявания и напомня важното за нас българите, за нас хората! Според мен. Сърдечни поздрави!
Очаквах повече, тъй като се интересувам от заявените теми. За съжаление се натъкнах на подражателство, да не кажа плагиатство. Героинята упорито се опитва да представи отдавна известни идеи като свое първооткривателство. Идеята за Първите съществува от 30-40 години, заявена е от арх. Иван Иванов, който открива Варненския некропол. Идеята за връзката между Орфей и Христос е широко дискутирана от стотина години, като пример ще посоча, че върху фреските в катакомбата Домитила много подробно се спира между другото и най-известният антрополог Джоузеф Камбъл. Представените графични фигури, които героинята уж открива, са черпени с пълни шепи от книга на д-р Стефан Гайд. За амулета и неговата кражба четох вече в друг роман, пак от български автор. Подражателство има дори във формата - всяка глава започва с дълъг цитат, както прави Умберто Еко в \"Махалото на Фуко\", но тук тези препратки спъват сюжета, на който и без друго му липсва динамика. Съжалявам, наистина очквах повече, особено след представения анонс.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
В книгата си “Мастиленият лабиринт” българската авторка Людмила Филипова съчетава в увлекателен сюжет документалистика и фантазия.
Романът проследява паралелни събития в съвременния свят, които се оказват свързани. Читателите се озовават от германски бункер от Втората световна война във римските катакомби, от замък във Швейцария, на научна конференция в Москва..
В романа се провеждат спасителни археологически експедиции на ценни артефакти, издирване на древен ръкопис и златен амулет, които могат да променят световната човешка история и да насочат вниманието на учените към Балканите.
Наистина ли новативните идеи на археоложката Вера Кандилова за изченала цивилизация, от която Орфей е почерпил своите знания, и от където е тръгнал орфизмът и след това християнството са налудничави?
Зорница Замфирова, книжар Хеликон Благоевград