към nacho:
Книгата е налична в Хеликон - можете да направите он-лайн поръчка за нея чрез активния бутон Купи или да закупите на място в книжарница Хеликон.
Странният случай с Бенджамин Бътън
Автор: Франсис Скот Фицджералд
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Intense |
| Брой страници | 64 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 89 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | |
| Баркод | |
| Категории | Повести и разкази. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Ф. Скот Фицджералд написва "Странният случай с Бенджамин Бътън" през 1922 г. Авторът отбелязва, че е бил вдъхновен от ироничната забележка на Марк Твен за това, колко жалко е, че най-приятната част от живота е в началото му, а краят е толкова отчайващ.
Интригуваща е съдбата на главния герой, необичайните му трансформации и драматичната му страст към млада жена, с която е осъден да преживее сбъдвания и разминавания.
Проследяваме съдбата на Бенджамин Бътън, роден със странна "болест" в съдбовен ден - в деня, когато свършва първата "велика" война. Той се ражда старец, който с времето започва да младее и умира като бебе.
Трагикомичното съжителства редом с философското.
Сюжетът предлага завладяваща любовна история, която киното не може да отмине равнодушно. За главните роли режисьорът Дейвид Финчър избира Брад Пит и Кейт Бланшет.
Финчър споделя: "Филмът е романтичен и мрачен и не предлага особено благоприятна гледна точка за човешката тленност."
- Ти си в най-романтичната възраст – продължи тя. – Петдесет. На двайсет и пет все още си бонвиван, на трийсет си блед от преумора; на четирийсет разказваш дълги истории, на шейсет… о, шейсет е твърде близо до седемдесет. Петдесетте е най-сладката възраст. Обожавам я.
- Толкова си млад!
- Това е само привидно.
- Мислех си как всичко е преходно и колко жалко е това.
- Някои неща са вечни.
А може ли някой да ми каже от къде да си купя книгата 10 лева не са ми проблем купувал ссъм книгите на Иво Инджев ЗА 15 и на Б Филипова горе Долу на същата Цена на БАй петкао па сТруват по 17 лв с и мисля да си ги Купя НО Кажете ЗА Странният Случай с Бенджамин Бътън то де да я Купя от коя Книжарница
Филмът е невероятен!Но книгата не е това ,което очаквах след като вече бях гледала филма!
Филмът е много добър. Освен това е около 3 часа. Не знам за книгата. Струва си да се гледа филмът.
мисля да си я взема но имам един един въпрос заслужава ли си ? Тоест филма е много дълъг а книгата е 64 страници нещо не ми се вярва да е някак си да се побере в 64 страници , и сигурно има разлики, а аз найстина искам да я прочета, защото филма е просто потресаващо добър ... Отговорете ми моля ви !!
Хора,за 10 лв ли сте???Когато прочетеш една книга и тя наистина ти хареса,осъзнаваш че АБСОЛЮТНО ВСЯКА СТОТИНКА от тези 10 лв си струва...ми и 20 да са...и 30 да са...преживяването да четеш е безценно и незабравимо!!!
Новелата е по-добра от филма, заслужава си да се прочете. Филмът също е хубав, но в крайна сметка и двете не са предназначени за хора, които категоризират произведението на великия Франсис Скот Фицджералд като "книжле", както и за хора, на които 10 лв. им се струва твърде висока цена за такъв шедьовър.
Филмът е страхотен.Това е първият филм, на който плаках доста.Книгата все още не съм я чела, но много рядко книгата е по-добра от филма или обратно.
Съгласна съм, че това е един от малкото случаи, в които филмът е по-добър от книгата. Плаках и се смях, заедно с героите - гледайте филма и няма да съжалявате.
Това е един от редките случаи, когато филмът е по-добър от книгата!Ако книжлето беше стойностно отдавна да са го издали и всички да сме чували за него.В случая филмът продава книгата, но вие ще отидете на кино.Нали?
Разочарова ме. Може би филмът е много добър, не съм го гледала.
Доста глупаво разсъждение относно стойността на книгата! Когато искам да прочета една книга, изобщо не се вълнувам от цената, а от момента в който мога да си го позволя. Въобще не ме интересува кой ще си напълни джоба. Относно повода да й се обърне внимание - чел съм Фицджералд, но това не ми е попадало. Няма нищо лошо в това, че ти е станала известна и те е зантригувала, заради един филм.
Трябва да ти кажа, че 10 са вече като 1лв. Да не говорим, че оформлението е забележително и все пак си купуваш Фицджералд. Купувал съм си нищо и никакви книжки за 12. Ако искаш дай 9лв за тричасово удоволствие в претъпкан мол, за да си спестиш 10лв за 64 стр. (страхотен превод, между другото)-\\\"някои неща са вечни\\\".
10 лв.Луди
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Тази книга разказва прекрасната и завладяваща история в леко фантастична атмосфера на възрастен мъж, който започва да се подмладява по необясними причини. За някои това би представлявало безмерно щастие, но за Бенджамин Бътън се оказва истинско проклятие. На 50-годишна възраст, той се влюбва в 30-годишна жена, но се сблъсква с парадокса - невъзможната любов между двама души, които няма да могат да остареят заедно. Последиците от странната романтична афера, която започват влюбените, са смущаващи и необратими...
Петя Георгиева, Хеликон - Пловдив
Франсис Скот Фицджералд (1896–1940) е американски писател, който пръв нарича 1920-те години в САЩ „Ерата на джаза“ и описва най-ярко живота и хората през онова бурно десетилетие. С красивата си съпруга Зелда Сеър (Zelda Sayer), Фицджералд изживява години на интензивен светски живот и щедро харчене на пари. В началото на една от неговите истории Фицджералд пише, че „богатите са различни от вас и мен“. Той обрисува света на привилегированите в своите романи, от които „Великият Гетсби“ (1925) е най-известен.
Фицджералд е роден в Сейнт Пол, Минесота, а произходът му е смесен южняшко-ирландски. Дадени са му три имена по подобие на автора на националния химн на САЩ — The Star Spangled Banner („Знаме, обсипано със звезди“), който му е далечен роднина. Баща му, Едуард Фицджералд, благородник от южните щати, прави опити да се занимава с търговия, но бизнесът му с мебели се проваля. Мери Маккилън, майка му, е дъщеря на преуспяващ бакалин на едро. Тя се посвещава изцяло на единствения си син. Семейството се мести често, но накрая се установява Сейнт Пол през 1918 г.
Фицджералд започва да пише още като ученик в Сейнт Пол. Неговата първа публикация е разказът „Загадката на ипотеката на Реймънд“ (1909). През 1913 Фицджералд постъпва в Принстънския университет, където става запален футболист. През 1917 е изключен поради отсъствия и влиза в армията на САЩ. Неговите преживявания по време на Първата световна война са съвсем мирни, в сравнение с тези на Ърнест Хемингуей — той никога не е участвал в бойни действия и дори не заминава за Франция. По това време „Романтичният еготист“ — роман, започнат в Принстън, е върнат от издателство „Скрибнър“ с насърчително писмо.
Демобилизирал се през 1919, Фицджералд работи кратко време в Ню Йорк в една рекламна агенция. Разказът му „Наивници“ (Babes in the Wood) е публикуван в списание „Умната група“ (The Smart Set). Фицджералд получава за него тридесет долара и с тези пари си купува чифт бели панталони. Повратна точка в живота му става срещата със Зелда Сеър, самата тя амбициозна млада писателка, през 1918. Тя отказва да се омъжи за него, тъй като той не разполага с достатъчно средства. През 1920 се появява първият роман на Фицджералд, „Отсам рая“, където той използва материал от „Романтичния еготист“. „Отсам рая“ веднага става бестселър. Така Фицджералд изведнъж се оказва богат и същата година се оженва за любимата си Зелда.
Но парите се харчат лесно и скоро дълговете на Фицджералд започват да растат, а Зелда междувременно ражда дъщеря през 1921 - Франсес. „Красиви и прокълнати“ (The Beautiful and Damned), вторият роман на Фицджералд, описва Антъни Пач, интелигентен и чувствителен, но слабохарактерен мъж, който изхарчва парите си от наследство в пиене. В края на романа той е изгубил заедно с жена си илюзиите за красота и истина. Тази книга не е посрещната добре и през 1924 Фицджералд заминава да живее в Европа. Там се свързва с автори като Гертруд Стайн и Ърнест Хемингуей. През 1925 г. е публикуван шедьовърът на Фицджералд, „Великият Гетсби“, който получава отлични рецензии, но продажбите му не вървят толкова добре, колкото се е очаквало. Фицджералд почва да затъва в блатото на алкохолизма. През 1926 „Великият Гетсби“ е пригоден за сцена и се играе в Ню Йорк. Същата година сценарият е продаден и за филмова адаптация. Първата филмова версия на „Великия Гетсби“ е направена същата година.
Към алкохолизма на Фицджералд се добавя психическото заболяване на Зелда. След всеки пристъп тя се влошава все повече. Зависимостта на Фицджералд от алкохола нараства. Двамата често са в обектива на репортери от жълтата преса през 1930-те. Личната им трагедия е в основата на романа на Фицджералд „Нежна е нощта“ (1934), който той ревизира многократно. Фицджералд се връща в САЩ през 1937 и се заселва в Холивуд, където заживява с Шейла Греъм, репортерка на клюкарски рубрики. Той работи над различни филмови сценарии, но завършва само един, „Трима другари“ (1938), преди да бъде уволнен поради непродуктивност. Сценарият е базиран върху едноименния роман на Ерих Мария Ремарк. В писмо до дъщеря си от Холивуд (1938) Фицджералд пише „това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“.
През 1939 Фицджералд започва роман за Холивуд, „Последният магнат“, който не успява да завърши. Умира на 21 декември 1940 в Холивуд в апартамента на приятелката си. Зелда умира през 1948 при пожар в болницата, където е настанена. Незавършеният му роман е издаден посмъртно.
Фицджералд е роден в Сейнт Пол, Минесота, а произходът му е смесен южняшко-ирландски. Дадени са му три имена по подобие на автора на националния химн на САЩ — The Star Spangled Banner („Знаме, обсипано със звезди“), който му е далечен роднина. Баща му, Едуард Фицджералд, благородник от южните щати, прави опити да се занимава с търговия, но бизнесът му с мебели се проваля. Мери Маккилън, майка му, е дъщеря на преуспяващ бакалин на едро. Тя се посвещава изцяло на единствения си син. Семейството се мести често, но накрая се установява Сейнт Пол през 1918 г.
Фицджералд започва да пише още като ученик в Сейнт Пол. Неговата първа публикация е разказът „Загадката на ипотеката на Реймънд“ (1909). През 1913 Фицджералд постъпва в Принстънския университет, където става запален футболист. През 1917 е изключен поради отсъствия и влиза в армията на САЩ. Неговите преживявания по време на Първата световна война са съвсем мирни, в сравнение с тези на Ърнест Хемингуей — той никога не е участвал в бойни действия и дори не заминава за Франция. По това време „Романтичният еготист“ — роман, започнат в Принстън, е върнат от издателство „Скрибнър“ с насърчително писмо.
Демобилизирал се през 1919, Фицджералд работи кратко време в Ню Йорк в една рекламна агенция. Разказът му „Наивници“ (Babes in the Wood) е публикуван в списание „Умната група“ (The Smart Set). Фицджералд получава за него тридесет долара и с тези пари си купува чифт бели панталони. Повратна точка в живота му става срещата със Зелда Сеър, самата тя амбициозна млада писателка, през 1918. Тя отказва да се омъжи за него, тъй като той не разполага с достатъчно средства. През 1920 се появява първият роман на Фицджералд, „Отсам рая“, където той използва материал от „Романтичния еготист“. „Отсам рая“ веднага става бестселър. Така Фицджералд изведнъж се оказва богат и същата година се оженва за любимата си Зелда.
Но парите се харчат лесно и скоро дълговете на Фицджералд започват да растат, а Зелда междувременно ражда дъщеря през 1921 - Франсес. „Красиви и прокълнати“ (The Beautiful and Damned), вторият роман на Фицджералд, описва Антъни Пач, интелигентен и чувствителен, но слабохарактерен мъж, който изхарчва парите си от наследство в пиене. В края на романа той е изгубил заедно с жена си илюзиите за красота и истина. Тази книга не е посрещната добре и през 1924 Фицджералд заминава да живее в Европа. Там се свързва с автори като Гертруд Стайн и Ърнест Хемингуей. През 1925 г. е публикуван шедьовърът на Фицджералд, „Великият Гетсби“, който получава отлични рецензии, но продажбите му не вървят толкова добре, колкото се е очаквало. Фицджералд почва да затъва в блатото на алкохолизма. През 1926 „Великият Гетсби“ е пригоден за сцена и се играе в Ню Йорк. Същата година сценарият е продаден и за филмова адаптация. Първата филмова версия на „Великия Гетсби“ е направена същата година.
Към алкохолизма на Фицджералд се добавя психическото заболяване на Зелда. След всеки пристъп тя се влошава все повече. Зависимостта на Фицджералд от алкохола нараства. Двамата често са в обектива на репортери от жълтата преса през 1930-те. Личната им трагедия е в основата на романа на Фицджералд „Нежна е нощта“ (1934), който той ревизира многократно. Фицджералд се връща в САЩ през 1937 и се заселва в Холивуд, където заживява с Шейла Греъм, репортерка на клюкарски рубрики. Той работи над различни филмови сценарии, но завършва само един, „Трима другари“ (1938), преди да бъде уволнен поради непродуктивност. Сценарият е базиран върху едноименния роман на Ерих Мария Ремарк. В писмо до дъщеря си от Холивуд (1938) Фицджералд пише „това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“.
През 1939 Фицджералд започва роман за Холивуд, „Последният магнат“, който не успява да завърши. Умира на 21 декември 1940 в Холивуд в апартамента на приятелката си. Зелда умира през 1948 при пожар в болницата, където е настанена. Незавършеният му роман е издаден посмъртно.
