Рей Бредбъри отново събира съзвездие от разкази, които със сигурност ще доставят наслада на читателите от всяка възраст. „Париж завинаги” е съкровищница, пълна със скъпоценни камъни – мистериозни и странни, изпълнени с носталгия и горчива сладост, търсещи и умозрителни – и непубликувани досега. Прекрасна добавка към шедьоврите на майстора, тази увлекателна колекция е радостно тържество за дългия творчески труд на литературната легенда.

Разказите в този сборник са дело на двама души. На единия аз, който гледа, и на другия, който пише.
И двете същества в моя милост живеят под едно и също мото, което виси над пишещата ми машина вече седемдесет години - Не мисли, действай.
Не съм обмислял тези разкази. Те са експлозии или импулси. Понякога са огромни взривове на идеи, на които не може да се устои, друг път - мънички подтици, които трябва да придумаш, за да израснат.
Любимата ми история тук е „Масинело Пиетро", защото ми се случи преди много години, когато още нямах трийсет и живеех в една евтина квартира в центъра на Ел Ей. Масинело Пиетро ми стана приятел, когото се опитах да спася от полицията и му помогнах, когато го изправиха пред съда. Късият разказ, вдъхновен от това приятелство, е в много отношения верен и просто трябваше да го напиша.
Останалите сами идваха един по един през целия ми живот - от най-ранните ми години до по-зрелите и по-нататьк. Всеки от тях е страст. Всеки разказ тук е бил написан, защото е трябвало да го напиша. За мен писането е като дишането. Аз гледам - хрумва ми идея, влюбвам се в нея и се опитвам да не мисля прекалено много. След това пиша - оставям разказът да се излее върху хартията при първа възможност.
Така че пред вас са творбите на двамата души, живеещи в кожата ми. Някои може и да ви изненадат. И това е добре. Много от историите ме изненадваха, когато идваха при мен и искаха да се родят. Надявам се да ви харесат. Не мислете прекалено много за тях. Просто се опитайте да ги обичате, както ги обичам аз.
Заповядайте. Рей Бредбъри, август 2008