Всяка голяма епоха в европейската история има своя героичен епос. Древна Месопотамия създава своя Гилгамеш", Античността има своя Омир, западното средновековие -"Нибелунгите" и "Беоулф". Средновековният героичен цикъл на източния средиземноморски свят е несъмнено "Василий Дигенис Акритас". Отделните песни, влезли в състава на това малко известно на българския читател произведение, са се пели от гръцките рапсоди в Мала Азия, по егейските острови и на Балканите още през IХ-Х в., допълвани и преработвани непрекъснато подобно на "Илиада" и "Одисея". Името на византийския поет, който ги е събрал и оформил литературно за пръв път през XII в., не е известно. Той несъмнено не е бил от класата на Омир, тъй като синтезът на епоса е непълен - всяка песен до голяма степен представлява завършена цялост. Този факт в никакъв случай не променя огромното значение на текста както за литературната, така и за политическата и културната история на Византийския свят в периода VIII-ХIII в.
Действието на "Василий Дигенис Акритас" се развива в една от най-горещите точки на средновековния свят - на източната граница между християнския и мюсюлманския свят, между Византия и Халифата. В планинските теснини на Кападокия героят Василий, син на византийска аристократка и на потомък на митичния Харун ал-Рашид, се сражава с митологични чудовища, побеждава разбойници и прелъстява девици. Стилът на епоса често стига до границите на нецензурността и това придава на текста пикантност, каквато рядко срещаме у набожните византийски автори.
Герасим Петрински