Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Спомените на Любомир Попов са интересен разказ както за българската дипломация,така и за цяла една епоха . Какво по-голямо предизвикателство за един дипломат от това да бъдеш първият посланик на България в Индия и Египет и да общуваш с Джавахарлал Неру и Гамал Абдел Насър ? После да си два пъти посланик в САЩ  и да общуваш с петима американски президенти ,при това в трудните условия на Студената война .“ Това е част от предговора към книгата ,чийто автор е Ирина Бокова .Той е написан политически коректно .
   „В късната есен на 1944 година ,след завършване на Юридическия факултет и стажа постъпих в Школата за запасни офицери в София ,за да отбия военната си служба.Малко преди уволнението от казармата през 1946 г бях информиран ,че предстои да бъде оргинизиран интензивен курс по западни езеци за лица ,завършили висше образование, предимно юристи...Съобщиха ми ,че съм предложен за курсист .Не си спомням ,но предполагам ,че това са направили другари ,с които съм работил в нелегалния БОНСС в университета „
 Цитатът е от книгата .Така започва знаменитата дипломатическа кариера на автора,приключила чак през 1990 година .
„С добро чувство Кенеди си спомни ,че малко преди войната ,при едно пътуване из Европа ,е посетил България .Пътувал с параход по Дунава от Виена и слязъл в Лом .Оттам с влак -през София до Бургас ,откъдето взел параход до Истанбул .“Това е интересен щрих от връчването на акредитивните писма до президента Джон Кенеди на 1 юни 1963 ,което Любомир Попов прави в Овалния кабинет на Белия дом.Приложен е и снимков материал , има такъв и с президентите Джонсън ,Никсън и Джими Картър.
Голямата болка на автора е честването през 2003 г на 100 годишнината от установяване на дипломатически отношения между България и САЩ .“За честването на юбилея в САЩ от българска страна ,за разлика от САЩ ,бяха изпратени не бивши посланици ,а група депутати от Народното събрание „ Цитатът е точен ,в книгата текстът е подчертан изрично .
 „ Един дипломат разказва ...“ ще бъде прочетена от професионалните дипломати и тесните специалисти -това е безспорно.Нека българската държава се вразуми и финансира повече изследвания върху периода и   дейността на такива личности .В архива на външно министерство -материал много ! Този тип мемоари спомагат също .За широката публика ще направя един политически некоректен коментар . Извършеното от  тази дипломация спомогна така ,че като се каже България , чудесно – Букурещ е прекрасен град,а в Македония да нямаме полезен ход /в мемоарите на Любомир Попов тук-там има и по този въпрос/.Старите български дипломати и емигранти  са монархисти ,фашисти ,злонамерени врагове на България.Добрите момчета са Васил Коларов,Тодор Живков ,Иван Башев и Петър Младенов .Петнайсетте лева за книгата си заслужават уверявам Ви!